HATESPHERE - "Murderlust"

Заглавие като "Желание да убиваш" е изключително добро попадение за новия албум на Hatesphere. Шайката от Аархус, която подгря на Hypocrisy в София тази година, отдавна вършее по европейските сцени и доказва, че благонравните иначе датчани могат да са много страшни, като ги ядосаш достатъчно. Почерк на бандата е съвременното и мускулесто-звучащо съчетание на мелодичен дет метъл и траш, което в "Murderlust" ехти като военен призив и надъхва за кръв. Интересно е, че разни щатски банди си умират да правят такъв тип метъл, но накрая звучат глуповато - като задължителният тип във фитнеса, който оглася цялата зала с пъшкане и врещене. Докато при европейските банди като Hatesphere и Darkane е друго - на тях мелодичните рифове и траш постановки са им в кръвта, поне от събития като "Heartwork" и "Terminal Spirit Disease" насам.

   Простете спонтанния еврошовинизъм, но "Murderlust" е перфектен за това, което е. Hatesphere са пример колко добре може да звучи една група, която има ясна концепция за себе си и работи здраво, без отклонения от пътя. Това означава, че изненадите са сведени до минимум, но за тяхна сметка албумът е фокусиран и изпипан - без да е натруфен, калкулиран, неумело-експериментален, или по някакъв друг начин оплескан. Песните се придържат към ясно обособения стил на групата, вместо към формула тип Riff A + Riff B +…, и благодарение на това звучат последователно, а не еднакво. Също хубаво е, че датчаните не се стремят към приобщаване на фенове, които принципно пет пари не дават за сериозния метъл, или са прекалено невръстни, за да разберат стойността му, с гръмки припеви, опростени композиции и куплети, на които да се пляска с ръчички. Момчетата свирят спортно и безпощадно. Барабаните и баса са в пълен комплект и рядко падат под средно-бързо темпо, освен ако музиката не го изисква. Рифовете бродят по целия гриф на китарата, а вокалистът Esse, макар и сам по себе си да не изпъква с кой-знае-какво, е идеалното гърло за тази група.

   Недостатък на този чудесно измислен и изсвирен албум е "топлият" и компресиран звук, по който ще отгатнете, че името на продуцента е Tue Madsen. Обичта на Tue към аналоговото звучене отново доказва тезата на повечето метъл продуценти, че бързият и агресивен метъл си плаче за прецизен, хладен, дигитален саунд. Но и така, работата му е достатъчно добра, за да се изкефите на "Murderlust".