HEAVATAR - "Opus 1 - All My Kingdoms"

Познаваме заигравките на Joey DeMaion с Росини и Римски-Корсаков. Или тези на Wolf Hoffman с Бетовен. Или на Ritchie Blackmore с кого ли не. Или... Или... Или...

   Това, което авторът на ревюто не беше виждал досега, е обложка на албум с авторски песни, на която освен имената на членовете на групата присъстват и имената на изтъкнати класически композитори. Бетовен, Паганини, Бах, Бизе...

   Е, за всичко си има първи път, а "Opus 1 - All My Kingdoms" на Heavatar е повече от прекрасен албум.

   Групата е основана през 2012 г. като страничен проект на създателя на Van Canto Stefan Schmidt, който тук поема ролята на ритъм китарист и водещ певец. Барабанист е Jorg Michael, свирил с Rage, Grave Digger, Stratovarius и още куп известни и неизвестни групи. Басист е David Vogt, а соло китарист - Sebastian Scharf. Хоровите аранжименти са дело на Hacky Hackman и Olaf Senkbeil, работили с Blind Guardian.

   Имената обаче не са важни - и без това малко хора са ги чували, макар да не говорим за случайни музиканти. Нека се концентрираме върху музиката. Пауър метъл в класически стил, с текстове на фентъзи тематика, меко казано впечатляващи вокали и повече от чудесна инструментална подложка. Тук има горе-долу всичко, което един почитател на жанра би могъл да пожелае - среднотемпови песни с химново звучене, високоскоростни резачки, единайсетминутен епос с резки смени на темпото и настроението и дори песен, посветена на величието на метъла като такъв. Последната - "To the Metal" - е парче с много приятен текст, наситен колкото с хумор, толкова и с чиста любов към жанра - нещо, в което, впрочем, няколко месеца по-рано една от споменатите в песента групи успя да се провали, издавайки лирическия инфантилизъм "Manowarriors".

   Както вече стана ясно, в музикално отношение албумът е страшно добър. Комбинацията от построени по класически маниер хорови аранжименти и агресивен пауър метъл инструментал работи безотказно. Може би е изненадващо, но тук няма никакви симфометъл залитания. През повечето време няма дори клавир. Въпреки това, навсякъде може да се усети някакъв класически мотив - тук Паганини в солото, там Бетовен в интрото, другаде - Бах в припева... Класическите мелодии са вплетени умело и винаги са важна част от композициите. В някои песни класиката се разпознава веднага - такава е началната, "Replica", и "Luna! Luna!". В други - не съвсем, но е приятно да ги откриеш. Добър пример за това е "Elysium at Dawn". Солото може да ви обърка, но разпознаете ли мелодията, няма как да не се усмихнете.

   Нека горните думи не ви оставят с погрешно впечатление. Стойността на албума далеч не се изчерпва единствено с класическите мотиви и музиката на групата определено не е ориентирана към сериозните почитатели на класиката. Дори човек никога през живота си да не е чувал композиция на Бетовен, ако харесва пауър метъл, ще се наслади на това, което Schmidt и компания предлагат. Инструменталната част е непретенциозна, но виртуозна и разчупена, темпото се сменя често дори в рамките на една песен, а рифовете са убийствени. За вокалното изпълнение каквото и да се каже, малко ще е. Гласът на Schmidt е мощен, нисък и леко дрезгав, но когато е необходимо, достига смразяващо високи тонове. Театралността, наследена от певци като Eric Adams и Hansi Kursch, е примесена с нещо ново, нещо, което си е единствено негово и прави всеки изпят тон да звучи изумително.

   "Opus 1 - All My Kingdoms" е страхотен албум. Всъщност има един-единствен недостатък и той не е в музикално отношение. Просто идеята за комбиниране на класически мотиви и пауър метъл по този начин може много бързо да се изтърка. Но за това ще се притесняваме, ако - или когато - дойде следващият албум. Засега просто можем да се насладим на един от най-добрите пауър метъл албуми на 2013 година.