HEAVEN & HELL - "The Devil You Know"

Ето как разпознаваме добрия албум на Black Sabbath от недобрия: ако те обладава, значи е добър. Какъв Sabbath ще е, щом не обладава. "The Devil You Know", деветнадесетият студиен проект на класиците, обладава по-бавно и полека. Причината за този страничен ефект е гномът-демон. Тук Ronnie James Dio пее като разкъсван от трагически страхове и не с онази разгърната и очаквана тържественост.
   Sabbath-с-Ozzy и Sabbath-с-Dio обладават по различен начин. Едните те водят из токсични мочурища отвъд писаното време, другите - в замъка зад огнения ров. Принцесата на Dio чака да я спасят от дракона. Принцесата на Ozzy е болна от туберкулоза. Принцесата в "The Devil You Know" е хибриден модел.
   По някаква странна ирония, това първо издание под новото име Heaven & Hell е най-сабатския албум, който версията на групата с Dio е записвала. Завръщането към началата е отчетливо и създава объркване. Ето, ние се объркахме и на първо слушане не харесахме албума. Бяхме се настроили за Sabbath-с Dio, а слушан с такава нагласа "The Devil You Know" може да мине и за разочароващ. В голямата си част дискът е създаден като да бъде изпят от Ozzy. Повече готически дуум-блус, отколкото патосен хеви метъл, "The Devil You Know" завръща мъгливата обреченост на "Electric Funeral" и "Lord of This World", пресъздадена монолитно и с наситен звук, по wall-of-sound матрица. Ако търсим препратки със същия певец - този албум е по-близък до "The Mob Rules" и "Dehumanizer", до Dio-вата "Strange Highways" и е най-далеч от албума-кръстник на формацията. Доколкото има сходства с "Heaven & Hell" (1980), те са по-скоро технически - в поизтеглените назад вокали и изнесения напред бас. Geezer Butler отново рути катедрали. Именно.
   Обложката е от най-сполучливите всред противоречивия откъм художественост на кориците каталог на Sabbath и една от най-адекватните по показателя "хармония между опаковка и съдържание". Някак се побояваш да отвориш този диск. Така и трябва. От първия до финалния си акорд "The Devil You Know" обследва класическите дихотомии за светлината и мрака, както и производните им от втори ред, като онази за атома и злото, дала име на откриващата песен. Тя, "Atom and Evil", е саундтрак към утрото на първия ден след термоядрена война. С плачливия тембър на Ozzy би звучала поетически зловещо, но Dio изпява припева й с почти симфонична тържественост и поизмества настроението. Да. Принцесата е хибриден модел.
   И "Atom and Evil", и следващата "Fear" са все така последствия от онази трудова злополука на линията за студено валцуване. И нека са блажени протезите на Tony Iommi. И никой не умее да изгражда диаболична атмосфера тъй просто и с въздействие. Iommi би могъл да бъде укорен в известно еднообразие и влизане в клишета при рифовете. Еднообразието е привидно и иде от търсения ефект на мантрата. А за клишетата - да не забравяме кой ги е създал. Ако търсим слаби места на Iommi в "The Devil You Know", те са при солата.
   Третата песен "Bible Black" навлиза като "Stairway to Heaven" в погребален аранжимент, за да се разгърне в едно от най-силните и доминирани от Dio попадения в албума. "Double the Pain" отново ни запраща в орисаните светове на "Master of Reality", а "Rock and Roll Angel" е ретроспекция на избрани моменти от Sabotage. При "Turn of the Screw" и предпоследната "Neverwhere" албумът се стабилизира в характерна за Sabbath-с-Dio фаза, но при съпоставяне с "Neon Knights" или "Die Young" по-динамичните моменти от "The Devil You Know" отстъпват значително. "Eating the Cannibals" е демоничен рокендрол в духа на "St. Vitus Dance" от "Vol. 4". "Follow the Tears", да ползваме жанров шаблон, е симфоничен дуум - с орган, наситени с лепкав мрак китари, раздиран от съмнения Dio и все така рутинен Vinny Appice.
   Съсипващият риф на "Breaking into Heaven" поставя края на света и на този албум. Един албум за по-консервативния слушател, който обича старозаветни притчи за съзиданието и разрухата - такива, каквито ги познаваме, и не съвсем. Най-добрият Sabbath-с-Ozzy изпят от Dio, "The Devil You Know" е достолепен като сценичната осанка на Tony Iommi. Шапки долу пред Властелина на рифовете!