HERMAN FRANK - "Loyal to None"

2009, Metal Heaven Records/Wizard

Кой беше този ли? Китаристът, свирил за Accept в христоматийните "Restless And Wild" (1982) и "Balls to the Wall" (1983), както и в банди като Hazzard, Sinner, Moon’doc и, разбира се, Victory. Именно певецът на Victory - Jiotis Parachidis - му удря едно рамо за настоящия му солов проект, кратко и ясно озаглавен "Предан никому". Е, какво пък - свободолюбива и горда натура бил хер Франк, лошо няма, дано и крайният резултат да е на нивото на гръмките му декларации. Като гледаме другите участници в звукозаписния процес - не по-малко именитата фигура на ударника Stefan Schwarzmann (Accept, U.D.O., Krokus, Running Wild, X-Wild, Helloween…) и скромният труженик в сянка Peter Pichl (настоящ басист на Running Wild) - май имаме всички основания да се надяваме на това. Да, ама не. Вместо изпълнен с пиетет и преклонение пред осемдесетте, ала съвременен, оригинален и преди всичко метален албум, записан от безспорни професионалисти, се е получил стандартен и безличен опит за осребряване на носталгията по десетилетието на класическото хард енд хеви, лутащ се между завещаните от Def Leppard, Whitesnake, Rainbow и AC/DC мурафети, поднесени с маниера на Axel Rudi Pell, но доста далеч от върховите постижения на последния. Тази връзка се засилва допълнително от плътния дрезгав глас на Jiotis Parachidis, където паралелите с чаровния кресливец Johnny Gioeli (Axel Rudi Pell) се натрапват от само себе си. И като споменахме "Белия змей" - присъствието на мелодраматична песньовка "Heal Me", нагло опитваща се да се напъха в тесните дънки на David Coverdale, ни предоставя поредния повод за тежък размисъл дали пък клишираният, гъмжащ от осемдесетарски комерсиални трикове хард енд хеви не се превърна в съвременния AOR - полиран, излъскан и достатъчно мазен, за да влиза в ушните канали без никакво съпротивление... Всяко правило обаче си има изключения; агресията, стаена в откриващата "Moon II" и скоростния главоломник "Down to the Valley" поизмива малко неприятното усещане, ала ако сте закърмени с ранния Accept, стойте далеч от този диск, чието подзаглавие всъщност гласи "Предан на комерса".


11111ooooo

Maldoror