HOLLENTHON - "Opus Magnum"

Може би ще е най-добре да започнем с опит за кратка ретроспекция, тъй като по-младите ни читатели едва ли помнят тази група, изскочила с гръм и трясък в края на миналото хилядолетие и потънала в небитието с не по-слаб устрем в началото на настоящия век.
   Hollenthon се родиха без предизвестие като страничен проект на фронтмена на австрийските дет/грайнд изверги Pungent Stench, Martin Schirenc, подпомогнат единственото от пеещата си съпруга Elena Schirenc и барабаниста Mike Groeger (впоследствие присъединил се и към Collapse 7). В този състав триото създаде два албума - великолепния дебют "Domus Mundi" (1999) и последвалия го шедьовър "With Vilest of Worms to Dwell" (2001), в които по изключително умел и нестандартен начин се преплитаха злостен дет метъл, завладяващи мелодии, майсторски оркестрации, бомбастични хорове и най-вече звукови мотиви и "похвати" от всевъзможни страни, култури и епохи. И двата диска предизвикаха солиден възторг в ъндърграунд средите, а самите Hollenthon, стартирали толкова обещаващо... затихнаха. За цели 7 години.
   Слава богу и сатану, в края на 2008 г. семейство Schirenc и хер Groeger се завърнаха, при това с две нови попълнения на борда - басистът Gregor Marboe (екс-Pungent Stench) и китаристът Martin Arzberger (екс-Devastating Art), и чисто нов, трети по ред студиен албум. Меко казано дългоочакваният "Opus Magnum" започва обнадеждаващо ударно с "On the Wings of a Dove" и мотив, щипнат от творчеството на великия Модест Мусоргски (факт, незнайно защо неупоменат никъде в книжката от диска...). Самата песен не е никак, ама никак лоша - симфоничен дет метъл в горе-долу типичния за Hollethon стил, познат от "Domus Mundi" и "With Vilest of Worms to Dwell", изпъстрен с ултра-здрави резачки, кански рев, оркестрови подплънки, епични хорове... Изобщо, налице са всички "задължителни" за тази група елементи. Същото важи и за "Dying Embers", "Son of Perdition" и "Of Splendid Worlds", които (наред с откриващия удар), са сред най-раздвижените песни в диска, но... нещо липсва. Или, ако трябва да бъдем по-точни - нещо ново.
   Да, явно е липсвал достатъчно оригинален "материал", съдейки и по останалите парчета в диска. Вярно, в "To Fabled Lands" се прокрадва ирландска народна мелодия, а в "Once We Were Kings" полъхва едва доловим близкоизточен бриз, но като цяло си имаме работа с доста клиширани среднотемпови тресни. "Ars Moriendi" пък бие направо на стандартен мелодичен дет метъл - нещо, което бихме оценили и очаквали от една... стандартна мелодична дет метъл група, но не и от формирование, заявило претенциите си за нещо тотално новаторско и отворено към експерименти още със самото си пръкване на белия свят преди едно десетилетие.
   Дойде мигът и на същинското порязване на абума - уви, продиктувано не само от изтъкнаните дотук недостатъци, но до голяма степен и от цялата последна четвърт от съдържанието на "Opus Magnum". Вероятно замисленият като кулминация близо 9-минутен опит за аудио-епос "Misterium Babel" се откроява моментално, но не заради някакво вируозно майсторство или уникална идея, а "благодарение" на редуването на чисти (!) мъжки и дамски вокали, сякаш взетo направо от "Spiritchaser" на Dead Can Dance. Бързам да уточня, че тази асоциация бе породена не толкова от ориенталската мелодия, колкото от безсрамно възприетия от Martin маниер на пеене а-ла Brendan Perry... За капак на това, комбинирането на току-що описания гласов похват с внезапно връхлитащите брутални набивки и рев звучи леко... нелепо. Още по-нелепа е интерпретацията на "The Bazaar" на канадските авангардисти The Tea Party - кавър с обещаващо силно интро, но още с началото на първия куплет всички блянове по нещо положително биват безмилостно пометени. Като цяло - шаблонна и ненужна преработка.
   За съжаление, думата "ненужен" остава в съзнанието ми и по отношение на целия диск. Най-малкото, решението ми да дам оценка 6 на издание на група, чиито първи два албума бих удостоил с 10 от 10 без да се замисля, е достатъчно показателно... Все пак е задължително да уточним, че ако "Opus Magnum" е първото ви сблъскване с Hollenthon, нищо чудно и да се влюбите в музиката им, но ако сте от старите фенове на проекта... Не съм сигурен за реакцията. Лично аз не успях да отпъдя натрапчивото усещане за разочарование.