HOLY MOSES - "Agony of Death"

Ревюто ни за диска на Gama Bomb - "Citizen Brain" (прочети) започва така:
   "Траш метълът не е преходна мода, нито продукт еднодневка, нито циркаджийско забавление. Точно обратното - траш метълът е смисълът на цял един живот. Една житейска философия, която се загнездва в съзнанието на музиканта и никога не го напуска. Истинските трашъри остават верни на стила до края на живота си."
   Това е цитат от биографията на Holy Moses, поместена на официалния им сайт. Така трябва да започне и това ревю. Защото горните няколко реда в пълна степен важат за петорката зад дамското гърло Sabina Classen. Защото групата не се предава вече 28 лета. Защото три години след посредствения "Strength Power Will Passion" Holy Moses са отново на сцената. Защото продукта, който са създали - "Agony of Death", не е поредния диск в историята на групата, а брутален отговор на новата траш вълна.
   Такива са и Holy Moses - безкомпромисни дори при загубите, промените, готови винаги да отговорят на предизвикателствата.
   След напускането на Andy Classen - основен композитор на Holy Moses, мнозина видяха края на бандата. Още повече, че с "Disorder of the Order" от 2002-ра (където все още Andy помага) и последвалият го "Strength Power Will Passion" от 2005-а, групата намекна точно за това - изчерпване и албумите, колкото и да са добри, си остават далеч от класата на "The New Machine of Liechtenstein" например. Еднообразие и едни и същи схеми - кратки и стегнати композиции, повтаряни до втръсване. Добре, обаче дойде настоящата 2008-а година и германската "нежна" машина изкара "Agony of Death" - не само отличен албум, а може би най-доброто излизало изпод инструментите на петорката от Аахен.
   А с десетия си студиен откос Holy Moses са вече далеч пред останалите: на първо място на очи се набива дължината на диска - цели 69 минути и 29 секунди. Най-дългият албум в историята на групата с най-продължителните и мачкащи композиции - пиршество за траш маниаците. Досега бандата винаги се ограничаваше в класическите 35-40 минути. Уникалното в случая е, че тези близо 70 минути, освен че са изтъкани от агресия, са уплътнени с доволно количество мелодия, рифове, прогресив елементи и смразяваща атмосфера. От отварящата "Imagination", през вледеняващите "World in Darkness", "Bloodhound of the Damned" (посветена на всички фенове на Holy Moses), "Pseudohalluzination", "Through Shattered Minds" и особено "Schizophrenia" (мрачна красота събрана в 4:53 минути). Разбира се изброяването може да продължи произволно с останалите заглавия чак до самия финал - едноименният, самовглъбяващ, тъмен инструментал "Agony of Death", който те приканва да се вгледаш в себе си, да отвориш вратите на съзнанието си, да задълбаеш във "връзката между тяло, ум и душа". Всяка една от 12-те песни е обкована в началото и в края с атмосферични пасажи, за да може слушателят да се осъзнае "от силната енергия, с която те зарежда този албум. Време, през което можеш да осмислиш всички 12 истории" - разказва самата траш кралица и продължава - "Agony of Death" е като книга с 12 отделни части. 12 специални истории, които разказват за агонията на смъртта."
   И над всички това безкомпромисните, извиращи от другата страна, траш/дет вокали на Sabina Classen, повлияла и дала смелост на мнозина създания от нежния пол да мерят сили с мъжете (вижте само Rachel Heyzer - екс-Sinister и Angela Gossow от Arch Enemy).
   И ако досега винаги се говореше за Немската траш троица - Sodom, Destruction, Kreator, то след "Agony of Death", както видяхме и при гостуването на Holy Moses в София, е крайно време да се заговори за Голямата немска траш четворка. Защото и да са били водещи на Б-отбора, то с "Agony of Death" те най-накрая получиха мястото си сред големите. Място, което момчетата (знаем за Sabina) сами си извоюваха. Безкомпромисно.