ICED EARTH - "Dystopia"

След като ни сервираха превъзходен ордьовър с изключителната нова версия на "Dante's Inferno", ето че дойде моментът и за основното ястие. И въпреки че едва ли някой се е съмнявал в качествата на главния майстор-готвач Jon Schaffer, последният студиен специалитет на "Вледенената земя" - летаргичният "The Crucible of Man" от 2008-а - поразклати малко вярата в идейно-творческия потенциал на бандата. Това обстоятелство, в съчетание с извечния фенски въпрос: "Ще успее ли новият вокал да замести стария?" (усложнен допълнително от коварния факт, че пазителят на обществения ред и семейните ценности Matt Barlow не е единственият певец, подвизавал се в групата), изостри допълнително очакванията на прегладнелите за качествен пауър метъл хедбенгъри.

   Е, за голямо мое щастие готвачите са се справили отлично. Нещо повече - въпреки всички трудности и неочаквано високата топка, която самите Iced Earth си подхвърлиха с новия прочит на "Dante's Inferno", десетият им студиен албум се нарежда с летящ старт сред най-доброто, което някога са сътворявали. Мастърмайндът Jon Schaffer, чиято креативност често лъкатуши от гениални по силата и изказа си прозрения до наивни юношески откровения, е във върховна форма; материалът в "Dystopia" e безупречен както от композиционна, така и от инструментална гледна точка. А присъствието на Stu Block е успяло да освежи по чудодеен начин продукцията на бандата, придавайки една неповторима, нажежена виталност към зрялата, самоуверена крачка на легендарната формация. Що се отнася до вокалите, новото попълнение хвърля закачливо ръкавица към дългогодишните почитатели на Iced Earth, понеже без усилие успява да напомни както за Matt Barlow, така и за Тim "Ripper" Оwens (дори и мъничко за незабравимия John Greely от култовия "Night of the Stormrider"), но преди всичко звучи като самия себе си. И то демонстрирайки такава техника, присъствие, разнообразие и диапазон, че затъмнява мнозина утвърдени вокалисти от повечето поджанрове на съвременния метъл. Потвърждава го всяко от десетте парчета в диска - като се започне с откриващото "Dystopia", чието бляскаво, озарено от величествена двойна китарна хармония начало бързо прелива в чистокръвен Iced-Earth-ски риф, мине се през неустоимата среднотемпова резачка "Anthem", перфектно отговарящата на заглавието си експлозия от ярост "Boiling Point", разкостващия стакато-шедьовър "V" и зверския траш на "Days of Rage" и се стигне до емоционалната, заредена с потресаващ трагизъм и любов "End of Innocence", където Stu Block разкрива най-съкровената си страна. В никакъв случай обаче не бива да подминаваме и другите територии на антиутопичното в албума - там могъщото подводно течение на "Anguish of Youth" засмуква неустоимо слушателя, подлъгвайки го с ефирно баладично начало, галопиращата "Equilibrium" поразява със сблъсъка между агресивни рифови блокове и кристално шестструнно изящество, сумрачната "Dark City" се откроява сред сенките с призрачно мейдънско начало и брутална разгърната мощ, подкрепена от дълбоките режещи вокали на Stu, а грандиозната епопея "Tragedy and Triumph" се запечатва завинаги в съзнанието на всеки, докоснал се до неповторимото й очарование. Тази песен поставя финалния акорд не само на "Dystopia", но и на цялата сага "Something Wicked"; неслучайно започва по сходен начин като първото парче от албума (все пак и двете композиции препращат към бъдещия свят, контролиран от антигероя Set Abominae, ала докато картината в "Dystopia" е предупредително-зловеща, то "Tragedy and Triumph" звучи позитивно и обнадеждаващо) и в рамките на седем минути и половина съумява да изстиска максимума от всички съставки на феномена "Iced Earth".

   Какво? Усладило ви се е и искате още? В такъв случай си набавете лимитираното издание на диска, където ще опитате вкуса на великолепните "Iron Will" и "Soylent Green", както и на "string-mix" версията на "Anthem". А ако и това не ви е достатъчно, елате на специалната дегустация, която главният майстор-готвач Jon Schaffer и екипът му са ни подготвили на 21 ноември... Съдейки по менюто, тя би трябвало да задоволи глада и на най-изтънчените кулинари.