IGGY POP - "Préliminaires"

Iggy е поп. Iggy е рок. Iggy е пънк. Iggy е луд. Iggy е непредсказуем. Без значение дали ще вилнее и троши всичко по пътя си с The Stooges, ще купонясва самосиндикално в ролята си на "real wild child", ще вие със сладострастен копнеж заедно с The B-52's или ще възпява "аризонската мечта", Iggy винаги има с какво да ни изненада. И го прави неотклонно вече четири десетилетия.
   Настоящата 2009 г. заварва родения под името James Osterberg певец "отвратен от идиоти с китари, бичещи скапана музика", а ответната му реакция е мълниеносна, радикална и хиперекспериментална и се нарича "Préliminaires". С други думи, Iggy е сътворил една невъобразима поп-ска яхния (ако трябва да побългарим така популярната американо-френско-британска манджа с грозде), забъркана от джаз, блус, шансони и балади и подправена с щипка рок и зрънце електроника. Дотук всичко е ясно, нали? Не? Е, няма страшно - и в моята глава се бълника тотална каша след неколкократните ми опити да попия актуалното звуково меню на господина и да излея вербалните си впечатления върху бедната клавиатура... но какво пък - в крайна сметка, точно в този момент нелеката задача с четенето и най-вече осмислянето на тези редове е поверена на теб, не на мен, хе-хе...
   Ох, добре де, нека пробваме да бъдем поне малко точни и информативни. Според признанията на самия Iggy, 36-минутният "Préliminaires" е вдъхновен от последния засега роман на съвременния френски писател Мишел Уелбек (Michel Houellebecq), озаглавен "Възможност за остров" ("La possibilité d'une île"), и съдържа 12 песни... всъщност 10, тъй като две от мелодиите се повтарят в леко различаващи се една от друга версии. По-конкретно, дискът започва и завършва със задгробните вокали в две почти идентични интерпретации на френския шансон от 1945 г. "Les feuilles mortes" ("Мъртвите листа") по музика на Жозеф Козма и стихове на Жак Превер, популяризиран впоследствие по целия свят благодарение на изпълненията на Yves Montand, Edith Piaf, Nat King Cole (английският вариант на песента е със заглавие "Autumn Leaves") и кой ли още не. Другото "повторение" се проявява под формата на "Je sais que tu sais" - настъпателен рок с кънтри вмешателства и вледеняващо прекрасни струнни оркестрации във втората половина на композицията, представляващ вариация на предпоследната песен в албума, "She's a Business", но с добавен дамски речитатив на френски.
   Що се отнася до останалата част от съдържанието на "Préliminaires", изненадите и свръхразнообразието не намаляват ни най-малко. Iggy ни поднася и доста "праволинейни" прочувствени балади (изпълнената с дълбок копнеж "I Want to Go to the Beach" и гарнираната с лек 60-арски привкус "Spanish Coast"), и класически вехт джаз от делтата на Мисисипи ("King of the Dogs"), и раздърпан кръчмарски блус ("He's Dead/She's Alive"), че дори и психопатски синт-рок ("Party Time"). Не бива да пропускаме и синтезираната интерпретация на аудио-красотата "How Insensitive" на покойния бразилски боса нова композитор и музикант Антонио Карлос Жобим (Antonio Carlos Jobim), както и стоящата на отсрещния полюс "A Machine for Loving" - морбиден разказ, който би могъл да мине за типичен за самобитни творци като Nick Cave, например, ако не бе неповторимото свръхдълбоко нареджане на Mr. Pop. Не по-малко внимание заслужава и "Nice to Be Dead" - "оптимистично" озаглавен и звучащ рок, доближаващ се в най-голяма степен до характерното за Iggy звучене от албумите му от 80-те години и... толкова.
   Ето, такъв е "Préliminaires" - кратък, но préдостатъчен. Дори préкалено.