IN EXTREMO - "Am goldenen Rhein"

Сформираната в някогашния Източен Берлин средновековна фолк метъл седморка In Extremo спокойно би могла да се охарактеризира като може би най-идейния и кадърен представител на жанра. Причината - предлаганата вече цели 14 години перфектна комбинация от здрав насечен метъл, епични фолклорни мотиви, игриви традиционни западноевропейски мелодии, безбрежна енергия, талази приповдигнато настроение и идеално пасващо мъжко, да не кажем грубо пеене на текстове, обхващащи средновековни писания, датиращи чак от VIII-IX век, ренесансови творби и, разбира се, съвременна авторска поезия предимно на немски, но и на старогермански, исландски, скандинавски наречия, галски диалекти, латински и прочие "мъртви" езици.
   "Am goldenen Rhein" или казано по нашенски "На златния Рейн" е записан миналата година на живо в сърцето на разположения на брега на споменатата могъща река град Кьолн - точно 11 лета след историческия първи концерт на In Extremo, провел се на 29 март 1997 г. пред около 1000 случайни минувачи на пазарния площад пред кметството в Лайпциг. По-важното обаче е, че разглежданата двойна лайв-колекция би представлявала свръхприятна, а защо не и ценна придобивка както за настоящите, така и за потенциалните почитатели на музиката на септета. От една страна, "живото" усещане в изпълнението е повече от осезаемо и предлага надъхваща, втежнена, еуфорична и донякъде различна трактовка на песните групата, несъмнено будеща интерес за заклетите фенове на In Extremo. Погледнато от друг ъгъл, въпросните песни са брилянтно подбрани в букет от двайсетина от най-големите хитове на състава, идеален за запознаване и зарибяване по творчеството на седмината бардове.
   Естествено, наблегнато е най-вече на композиции от актуалния диск на In Extremo, "Saengerkrieg" (2008) - цели девет. Има и по 3-4 песни от тазхилядолетните "Suender ohne Zuegel" (2001), "7" (2003) и "Mein rasend Herz" (2005), както и по някоя и друга перла от по-старите издания на групата, например кървавото проклятие "Spielmannsfluch" от "Verehrt und Angespien" (1999) по текст на немския поет от XIX век Лудвиг Уланд, бруталната рифовка "Hiemali Tempore" и "Ai vis lo lop" от "Weckt die Toten" (1998) и емблематичната "Villemann og Magnhild" от дебюта "In Extremo" (1997). Всъщност, липсват единствено парчета от акустичния албум "Hameln" (1998), но пък няма как да се обърне внимание на всичко, имайки предвид солидно набъбналата дискография на дружината. Вярно, можеха да включват поне "Merseburger Zaubersprüche" или някоя от по-вехтите концертни класики начело с "Herr Mannelig" или главозамайващата преработка на "This Corrosion" на The Sisters of Mercy за сметка на някой и друг представител на "Saengerkrieg", но ще го преживеем някак си... най-вече благодарение на вече споменатия великолепен "жив" прочит на убийствената подборка от песни, сипещи се една след друга след епичното въведение "Des Saengers Einzug", по време на което главните ни герои излизат на сцената един по един - неуморният гласовит главатар Michael Robert Rhein, подвизаващ се под митичния псевдоним Das letzte Einhorn (Последният еднорог), китаристът Sebastian Lange или за по-кратко Der Lange (Дългият), басистът Kay Lutter или просто Die Lutter (Битката), барабанистът Reiner Morgenroth, греещ с прозвището Der Morgenstern (Утринната звезда) и тримата гайдари-мултиинструменталисти (т. е. помагащи и с арфа, лютня, хърди-гърди и всевъзможни средновековни дудуци и перкусии) - Dr. Pymonte (с рождено име Andre Strugala), Marco Zorzytzky или Flex der Biegsame (Гъвкавият Флекс) и Boris Pfeiffer или Yellow Pfeiffer (Жълтият гайдар).
   Същинският старт на фиестата "Am goldenen Rhein" се поставя ударно с хиперенергичната "Sieben Koeche" и подхванатия от публиката химн "Frei zu sein" от актуалния диск на берлинчани. Разходката из творенията на септета продължава с галската вакханалия "Liam", войнствената "Saengerkrieg", посветеното на дамите игриво "Nymphenzeit", епичната "Ave Maria" и споменатата по-горе "любимка" на публиката "Spielmannsfluch", напредва с написаната от неизвестен средновековен автор "Poc Vecem", предизвикващата тръпки по тялото "Vollmond" (песента, с която групата навлезе в настоящото хилядолетие) и титаничната "Ai vis lo lop", пробива си път все по-дълбоко в сърцата на публиката с нежното магическо заклинание "Zauberspruch" и обнадеждаващия тост "Auf's Leben", изригва в рифовите порои "Mein rasend Herz" и "Omnia sol temperat", затихва с "Krummavisur" и "Wind" и угасва величествено във вихъра на бойния химн "Villemann og Magnhild", последван от най-логичния завършек, сътворен от хиляди възторжени гърла на брега на златния Рейн: "Бис! Бис! Бис!" Има защо.