INCANTATION - "Dirges of Elysium"

Бруталността! Любима тема, на която се спряхме съвсем наскоро покрай Misery Index и Vader, и която ще пребъде, докато съществуват имена като Incantation. По ирония на съдбата това е група, славеща се със завидно постоянство на фона на изключително непостоянния си състав. Но 25-годишната й история е доказала, че това с кого ще свирят John McEntee (китара, вокал) и Kyle Severn (барабани) има значение само за статистиците.

   След шест години в Отвъдното гротескният звук на Incantation възкръсна в най-зловещия албум на 2012 г. - "Vanquish in Vengeance". Американците нанесоха своето отмъщение, но не казаха последната си дума. Затова Incantation се завръщат с "Dirges of Elysium" - албум, който свирепо напомня какво сториха те само преди две лета Божии. Но макар победители в протеста срещу религиозната тирания отново да са смразяващо-интелигентните притчи на Incantation, кармата за пореден път не пощади групата. Съставът, записал този и предишния албум, оредя с китариста Alex Bouks.

   Е, това не е нещо ново за Incantation. А същото може да се каже и за "Dirges of Elysium". McEntee и компания отново поемат на богохулствен поход, демонстрирайки непреходна форма и самочувствие на ветерани. Едноименното интро е жизнерадостно като пробуждане на мъртвец. Incantation сякаш изпълзяват от пръстта и скоростно пристъпват към церемонията, която организират от 1989 г. насам. Ревовете и рифовете на McEntee са все така уродливи, а Kyle Severn няма нито един случаен удар по барабаните. Чиста проба американско могъщество!

   Макар и поизчерпал се с годините, безпощадният дуум-дет на групата остава пример за класика в жанра. Както други класици като Asphyx, Vader и Cannibal Corpse, Incantation изпълняват трудната задача да бъдат верни на себе си, без предсказуемото им звучене да досажда. Те продължават с измислянето на интересни идеи и превръщането им в завършени песни, чиято формула не пропускат да разнообразят с внезапни изненади. При Incantation те най-често се въртят около характерния похват на John McEntee да гради бавна и продължителна агония, като манипулира фийдбека и шума от китарния си усилвател. В такива моменти повечето дуум-дет банди просто свирят бавно, докато Incantation буквално спират да свирят, без това да значи край на песента. По-скоро прилича на клинична смърт.

   В това отношение "From a Glacial Womb" и "Elysium (Eternity Is Nigh)", съответно по 7 и 16 минути всяка, са истинска наслада за феновете на звука на Incantation. И както всички добри албуми на групата, целият "Dirges of Elysium" изобилства от такива секции - поставени така, че контрастът между екстремния дет и шумовия дуум да прави песните интересни, динамични, и зловещи. Крайно зловещи. В албума няма слаби изпълнения, превземки и преструвки. А щом Incantation все още свирят и са в състояние да издават такива записи, можем просто да им честитим поредния триумф, докато очакваме следващия.