INSOMNIUM - "Shadows of the Dying Sun"

Три години след отличния "One for Sorrow" (2011), финските мелодет експерти Insomnium се завръщат с шести пореден албум. Заглавието му, "Shadows of the Dying Sun", е поетично, също и банално. За обложката можем да кажем същото. А какво остава да кажем за самата музика?

   Въпреки че този път Insomnium наистина звучат като замръзнали в собствените си ледени води, групата е в добра форма и феновете ще са доволни. Всяка от десетте песни носи познатите настроения, звуци, и още музикални елементи на групата. "Shadows..." е като своеобразен каталог на всичко, което могат Insomnium, с изключение на композиторското им майсторство. Нещата, които му липсват, са динамика и развитие.

   Макар и да звучеше познато, "One for Sorrow" беше силно динамичен албум с много вариации в темпото и структурите на песните. Освен с безпогрешен Insomnium-звук, всяко парче можеше да се похвали със собствена идентичност и запомнящи се моменти. "One for Sorrow", и особено "Across the Dark" (2009), притежаваха последователност, която носеше усещането за сюжет - чувство на осъзнатост в коя "част" от албума се намираш във всеки момент. В това отношение "Shadows..." е направо дезориентиращ, най-вече защото повечето от песните имат сходно настроение и водят до еднаква развръзка - разтапяне в една и съща бавнотемпова амалгама от ръмжащи китари, ефирни оркестрации, и силно обработени гласове. Да, откакто Markus Vanhala е в Insomnium, ефектът "Insomnium Gatherum" се проявава повече от желаното, но кой знае, феновете на дуума може би ще оценят тъкмо това.

   Въпреки че песните не са лишени от добри идеи, твърде малко от тях успяват да блеснат и да грабнат ухото. Никой от групата не напуска комфортната си зона, единствено китаристът Ville Friman прави нещо забележително и ново, като поема голяма част от водещите вокали с чист "бардовски" глас. Засиленият контраст с ревовете на Niilo Sevanen е добра идея, която групата навярно ще развие още в следващите си албуми.

   След толкова критика следва да оставим място и за заслужена похвала. Insomnium са все така брилянтни в начина, по който претворяват най-мрачния спектър на човешките емоции в меланхолична, красива и тежка музика. "Shadows..." може да не блести с отделни песни, но като цяло е детайлен и задълбочен албум, който си заслужава внимателното изслушване. Нужен е много по-слаб албум от този, за да свалим Insomnium от ледения им трон.