INTO ETERNITY - "The Incurable Tragedy"

Както много добре знаем, в Канада случайни неща няма. Особено по отношение на музиката - това е страната, дала на света брилянти като Rush, Devin Townsend, Brian Adams, James Labrie, The Tea Party и много, много други. А заговорим ли за канадската екстремна сцена, моментално изплуват имената на Annihilator, Kataklysm, Cryptopsy, Strapping Young Lad и ултра-техничните чудовища от Квебек - Martyr. С две думи, Канада има сериозни традиции в музикалните стилове, които аз и вие обичаме. За това, когато преди години за пръв път чух Into Eternity, изобщо не се изненадах, че и те идват от тази огромна, студена част на Северна Америка. Ето една кратка концертна визитка на групата само от последните 2 години: 2006 - участие в "Gigantour", избрани лично от Dave Mustaine; 2007 - съпорт на Dream Theater за американското им турне! Не е зле, а?
   Какво ли няма в тази група? Хеви, прогресив, траш, дет, че даже и акустична китара. Ако си нямате друга работа, опитайте се да определите стила на Into Eternity. Аз се предавам, а и не мисля, че усилята биха си стрували - какво значение има етикетът, който ще им лепнем? По-важното, че момчетата съвсем наскоро издадоха петия си студиен албум - "The Incurable Tragedy", забъркан от същите тези съставки. Въпреки огромното текучество на музиканти през групата (останал е само един от оригиналните членове - основният творчески двигател Tim Roth), Into Eternity не са се променили ни най-малко. Свирят със същия хъс и енергия, както винаги са го правили. Парчетата им са с познатите откачени аранжименти, а виртуозността на музикантите стига до крайности. Яко, нали? Отговорът е "И да, и не." Да, защото "The Incurable Tragedy" е един страхотен прогресив-дет албум, изпълнен с тонове музика и нестандартни хрумвания, защото Into Eternity този път навлизат в територията на концептуалните творби. Не, защото този албум вече сме го слушали. След, бих казал гениалния, "Buried in Oblivion" от 2004 г. Into Eternity изпадат в едно продължаващо вече четири години положение на самоцитиране. В течение на три албума слушаме едни и същи сола, едни и същи припеви, едни и същи пинизи - абсолютно боксуване на едно място.
   Ако продажбите определят дали една група се развива, то Into Eternity прогресират значително. Но тъй като в "Metal Katehizis" оценяваме музикалните достойнства и прекрасно познаваме потенциала на този канадски квинтет, смятаме, че "The Incurable Tragedy" е просто добър албум, което специално за IE не е положителна оценка.