ION - "Immaculada"

След четиригодишно прекъсване, кумирът на стотици, ако не и хиляди почитатели на добрите стари Anathema и Antimatter - Duncan Patterson, се завръща с втория албум на самостоятелния си проект Íon. Дали меко казано дългото чакане си е заслужавало? Да, категорично. "Immaculada" може и да не е толкова изненадващо великолепен, колкото "Madre, Protegenos" (2006), но и в никакъв случай не е по-слаб от дебюта. Отново се сблъскваме с първоначалното усещане за минималистична музика, което обаче, с всяко следващо слушане, постепенно отстъпва пред осъзнаването на фактическата многопластовост и дълбочина, залегнали във всяка една от на пръв поглед опростените мелодии в диска.

   Майсторската симбиоза от акустична музика, ембиънт фонове и традиционни ирландски мотиви отново намира различни проявления в отделните композиции, макар че в случая звукът на мандолината и фолклорното наследство от района на Дъблин сякаш взимат лек превес над останалите звукови прийоми, поне в сравнение с дебюта. Последното твърдение е най-ясно доловимо в прочувствените, типично ирландски балади "The Silent Stars" и "Adoration", украсени съответно с великолепните гласове на Viola Roccagli от All My Faith Lost и Vic Anselmo, както и в маршовата "Damhsa na gceithre ghaoth", облагородена от 12-струнната китара на Mark Kelson от австралийските принцове на мрака The Eternal. В противоположния "ъгъл" бихме могли да поставим откриващата и закриваща албума композиции "Immaculada" и "Return to Spirit", способни да докарат някои по-самовглъбени слушатели до див екстаз с призрачните си мелодии и мрачни, вледеняващи клавирни подложки. Същото важи и за личните ми фаворити в "Immaculada" - сякаш писаната за ранните Antimatter "Invidia" и особено изкусителната "Temptation", съблазняваща слуха не само с главозамайващото пеене на Lisa Cuthbert, но и с умело вплетените в мелодията близкоизточни мотиви. Уви, няма как да пропуснем и "Cetatea cisnadioara" - десетминутна полу-ембиънт интерлюдия (за да не използвам любимата си напоследък дума "пълнеж"), чието прекалено монотонно и твърде разтеглено присъствие в диска е и основната причина за намаляването на оценката в края на настоящата рецензия.

   Вероятно ви е направило впечатление, че макар да говорим за солов проект на Duncan Patterson, споменахме и няколко други имена, участвали в записите на "Immaculada". Е, въпросните гости в действителност са много повече - близо 20 души, помагали в увековечаването на втория албум на Íon с гласове, цигулка, чело, флейта, ирландска гайда, дарбука и множество други инструменти, майсторски вплетени в композираните и аранжирани от главния ни герой осем песни. А защо и как са били избрани тези певци и музиканти ще научим направо от извора благодарение на ексклузивното ни интервю със самият мистър Patterson, което ще се появи на сайта ни в обозримо бъдеще...