IRON MAIDEN - "Death on the Road"

Iron Maiden явно решиха да се състезават с Kiss и Scorpions в категорията "Най-много издадени концертни албуми и компилации". Само три години след размазващия лайв "Rock in Rio" и точно двадесет след христоматийния "Live after Death" британската шесторка ни поднася петия си официален концертен албум с Bruce Dickinson. Записан на 24 ноември 2003 г. в Дортмунд. "Death on the Road" звучи доста по-камерно от предходника си с компактната си продукция, а стадионната патетика е заменена от театрална вглъбеност. Както винаги, в инструментално отношение бандата се представя брилянтно, а Bruce, макар и да не може да се мери с бездънното си гърло отпреди двадесет години в сферата на високите, пак е с едни гърди пред всички останали рок вокалисти. Е, има и моменти, където песните поиздишат вокално - "Wratchild", "The Number of the Beast" и началото на "Can I Play with Madness", но новите парчета звучат перфектно, а именно те са гвоздеят на албума. В този ред на мисли, като изключим "Dance of Death", "Paschendale", "Rainmaker", "No More Lies", "Journeyman" и - най-приятната изненада за мен - записаната за "The X Factor" с Blaze "Lord of the Flies", в този лайв няма нищо интересно. Слушали сме до посиняване "The Trooper", "Iron Maiden", "Wratchild", "Fear of the Dark" и "Run to the Hills"... А новият албум все пак се казва "Death on the Road", нали така? Къде е перфектната за лайв изпълнение "Montsegur" и гениалната "Face in the Sand"? Да не говорим, че сред по-старите албуми на Maiden има сума ти трепачи, които не са свирени на живо от сто години (или пък изобщо не са били изпълнявани). Кому е нужно това преекспониране на един и същ материал, когато става въпрос за група, чиито слаби парчета се броят на пръстите на едната ръка? На феновете или на бандата? Вижте класацията с най-богатите музиканти в Англия и си отговорете сами.