IRON MAIDEN - "Live After Death (DVD)"

Нуждае ли се от ревю един от най-великите рок-концерти на всички времена? Нуждае ли се от ревю митичният "Live after Death", ознаменувал по възможно най-бляскавия и епичен начин края на чистокръвния осемдесетарски хеви метъл? Нуждаят ли се от ревю визията и изпълнението на онази митична група, която напоследък сякаш не е същата? Нуждае ли се от ревю бездънното гърло на онзи митичен Bruce Dickinson, когато крещи "Scream for me, Long Beach?" Естествено, че не. Тогава какво, по дяволите, прави тук това ревю? - би се запитал всеки от вас и би бил напълно прав.
   Да. Ако ставаше въпрос само за паметния концерт. Ала въпреки че се появява за първи път на DVD и с 5.1-звук, той е само половината от удоволствието. Защото този "Live after Death" всъщност представлява "Том Втори От Историята на Iron Maiden", чието начало бе поставено през 2004 година с култовото DVD "The Early Days". Но докато първият том покриваше интервал от цели осем години (от 1975 до 1983), то вторият е концентриран само върху две - 1984 и 1985, или с други думи - създаването на творбата "Powerslave" и последвалото я световно турне. Времетраенето на материала също не е в полза на "Live after Death" - той е с близо 80 минути по-кратък от "Early Days". (Ако трябва да съм честен, във втория том фигурира едно кратко 15-минутно филмче със заглавието "‘Ello Texas", заснето през юли 1983 година и поради тази причина принадлежащо към "Early Days", ала "изникнало" след сглобяването на първата част. Хубаво оправдание, не мислите ли - ако го бяха сложили на мястото му, разликата между двете DVD-та щеше да надхвърли час и половина.) В същото време, макар и да покрива само две години от историята на бандата, документалната лента с интервюта и спомени на главните участници в събитията е само с половин час по-кратка от аналога си в "Early Days" и е не по-малко интересна и любопитна за всеки почитател на "Девицата". Освен нея, тук имаме и разширено и допълнено преиздание на култовия "Зад желязната завеса" - 57-минутен филм за концертите на Maiden в Полша, Чехословакия, Унгария и Югославия през август 1984-а, с които стартира величественото "World Slavery Tour". Всеки истински мейдънист обаче отдавна притежава и тази перла в колекцията си, така че се насочвам към култовия "Rock in Rio '85" - историческият запис от 11 януари 1985 година, увековечен за бъдещите поколения благодарение на безспорния професионализъм на бразилската телевизия! За съжаление ще можете да се насладите само на осем песни, чието аудио-визуално качество не е особено добро (спокойно - сигурен съм, че бразилската телевизия разполага с книга за оплаквания), но пък за сметка на това ще видите окървавения (няма лъжа, няма измама!) Bruce Dickinson, който връхлита върху китарата на Dave Murray по време на спринта си (под съпровода на "Revelations") и за малко не си изважда окото. Макар и облян в кръв обаче (заслугата за светкавичния близък план е на железния бизнесмен със златно сърце Rod Smallwood, който веднага насочва вниманието на операторите към лицето на пострадалия), господин Сирена продължава да пее, и то как! (Някои зли езици твърдят, че е бил пиян до козирката и затова е разбрал последен за раната си, но ние няма да им обръщаме внимание.) Неслучайно употребих думата "митичен" поне три пъти в началото на това ревю. Единствената причина "Live after Death" да не получи максимална оценка е твърде краткото му времетраене - съгласете се, че едни мизерни четири часа от митичния Iron Maiden не могат да утолят измъчвалата ни в продължение на четири години (сиреч от излизането на "The Early Days") жажда.