IRON MASK - "Shadow of the Red Baron"

Манфред Албрехт фон Рихтхофен, по-известен като "Червения барон", е сред най-великите въздушни асове на всички времена. Неслучайно другото му прозвище е "Асът на асовете". Има в актива си над 80 свалени самолета, а през април 1917 г. (наречен от британците "кървавият април") само за един ден унищожава 22 вражески самолета. Наричат го "Червения барон" както заради благородническия му произход, така и защото боядисва в алено бойната си машина. В началото лети на двуплощник - "Албатрос D.II", а после - на култовия триплан "Фокер Dr.I". Никога не е излитал, без да получи целувка от любимата си (впоследствие това суеверие се превръща в обичай за много летци) и сякаш по ирония на съдбата загива не във въздушен бой, а от куршум, изстрелян от земята.

   Тази история оживява в първата песен от новия албум на Iron Mask - "Shadow of the Red Baron". След кратко интро, възкресяващо въздушните битки от Първата световна война, пред слушателя се разгръща изключителен боен химн, в който ювелирният неокласицизъм на Yngwie Malmsteen се преплита с могъщата ярост и неустоимата мелодичност на Iron Maiden от епохата на "Aces High" (в случая сравненията с тази класика просто са неизбежни). Тази песен вдига неимоверно летвата, а и (в комбинация със заглавието на диска и корицата, където виждаме емблематичния триплан "Фокер Dr.I".) задава очакване за концептуална творба, което така и не се оправдава. Трак номер две обаче - "Dreams" - бързо ни кара да се отърсим от макрокосмоса на военната епика и ни потапя в микрокосмоса на чувствата и копнежите. Вокалите тук са изпълнени от небезизвестния Oliver Hartmann, което ни кара да хвърлим малко повече светлина върху същността на амбициозното музикално начинание Iron Mask. В основата му всъщност стои китарният виртуоз Dushan Petrossi, който е и основният композитор на материала. В повечето парчета зад микрофона се вихри Goetz Mohre (по-известен като Valhalla Jr), а Hartmann му помага с беквокали. "Shadow of the Red Baron" е третият студиен албум на групата (или проекта) Iron Mask. И определено е най-силният от излезлите досега. Доказват го не само гореспоменатите две песни, но и облъхнатата в мистицизъм и орнаментирана с оркестрален мрак епика "Forever in the Dark", безпощадната подземна резачка "Resurrection",която хвърля препратки към "Stargazer" на Rainbow и "Pyramid of Cheops" на Yngwie Malmsteen, намигащата към Running Wild, Stormwitch и Alestorm "Black Devil Ship", симфоничната перла "Universe", брилянтната и до болка въздействаща емоционална балада "My Angel Is Gone" и свирепата "Only the Good Die Young", която в текстово отношение дължи много (да не кажем твърде много) на едноименния мейдънски шедьовър. Финалната композиция - посветената на трагедията на последната руска династия "Ghost of the Tzar" - е доста изненадваща с подхода си: започва с речитатив на руски и изригва във фонтан от китарни пиротехники, след което се врязва изненадващо в черепните кутии с брутални дет-вокали, за да се издигне накрая от преизподнята и да се отърси от облепилата я дълбинна чернота във величествена монументална кулминация.