JAG PANZER - "The Scourge of the Light"

Не знам за вас, ала след онзи паметен гиг отпреди шест години, когато бандата взриви клуб "Fans" и се раздаде докрай пред обидно рехавата аудитория, "Ягдпанцерът" винаги ще заема специално място в металното ми сърце. Така де, не се случва всеки ден Harry “The Tyrant" Conklin да ти пее на ушенце. Дори ако се абстрахираме от огромния исторически принос - за съжаление крайно недооценен - на американците в изковаването на доспехите на пауър метъла, тази група винаги ще поразява черепните ни кутии с прецизния баланс между старата английска школа (Black Sabbath, Judas Priest) и NWOBHM (Iron Maiden, Tygers Of Pan Tang, Saxon), върху чийто могъщ фундамент надгражда типично щатското си мачкащо звучене.

   Паузата, деляща новия опус от предходника му "Casting The Stones", се проточи по-дългичка от обикновено, като тези седем години не бяха от най-ласкавите за Jag Panzer. Превъзходният китарист Chris Broderick напусна групата, за да се присъедини към Megadeth. Заместникът му се нарича Christian Lesague, който освен доста сръчен струнник, е бил и част от екипажа на "Ягдпанцера" в периода непосредствено след излизането на легендарния им дебют "Ample Destruction" (1985 - 1988), така че се справя доста добре със задачата си и китарните дуели между него и гръбнака на бандата Mark Briody са на обичайната висота. (Всъщност Christian участва в записите на христоматийния "Chain Of Command", който е едновременно вторият и седмият албум на Jag Panzer - втори, защото е записан след дебюта (през 1987-а) и седми, понеже е издаден едва през 2004-а от "Century Media".) Продукцията също е перфектна, макар че нима може да се очаква нещо друго от легендарния Jim Morris и "Morrisound studios"? Звукът на "The Scourge of the Light" спокойно би могъл да се опише с три думи и те ще бъдат "кристално чиста мощ". Що се отнася до качеството на самите парчета, с малки изключения материалът е на изключително високо ниво. Повечето композиции струи са облъхнати от сурова агресия и мрачен драматизъм, а от онази лъчезарна бомбастика, толкова обичана от легионите труженици на европейския пауър, няма и капчица. Безмилостният устремен убиец "Condemned To Fight" възкресява духа на култовата "Generally Hostile" от “Ample Destruction" и представлява жестока равносметка за съвременния свят, черният диамант "The Setting Of The Sun" зашеметява с драматичната си атмосфера, изключителни вокални линии и разчупени ударни (тук непременно трябва да се отбележи, че барабанистът Rikard Stjernquist показва невероятна класа в целия албум), "Call To Arms" буквално прелива от неустоими мелодии и разчупени идеи, могъщите "Overlord" и "Let It Out" са заредени с дивашки хъс и дързост, напомнящи за митичните ранни дни на бандата, а обрамчената от изящни пиано-пасажи "Burn" е като картечна канонада от наболели екзистенциални въпроси, изстрелвани от Harry “The Tyrant" Conklin към слушателя. Сред не толкова сполучливите попадения се нареждат "Cycles", която започва с траширан Megadeth-ски мотив, за да се увенчае с не особено подходящ за атмосферата й припев, базираната на олдскул риф среднотемпова "Bringing On The End", която би звучала страхотно в средата на осемдесетте, но днес доскучава на моменти, и въздългата финална "The Book Of Kells", чиято твърде амбициозна структура, съчетана със съмнителното изобилие от симфонични моменти, минорни пасажи и грегориански песнопения, кара грандиозната й конструкция да се клатушка на ръба на сгромолясването под собствената си тежест.