JANE'S ADDICTION - "The Great Escape Artist"

След "Strays" (2003) Perry Farrell беше казал, че той е създал Jane's Addiction и той й слага край, щом повече не може да прави елегантна музика и да бъде сред водещите групи на своето време. И вярно е, че в първичния бульон на лосанджелиската рок сцена на 80-те тандемът между Farrell, Dave Navarro, Steven Perkins и Eric Avery, събрал се да свири кавъри на Joy Division и Velvet Underground, беше слял в грапава, нехомогенна, но пикантна смес хардрок с цепелински привкус и хендрикски китарни пироефекти, пънкарска разюзданост и фънк освободеност, за да разоре алтърнатив нивата и проправи път за цяло поколение - от съгражданите Red Hot Chili Peppers през сиатълскита вълна до прохождащите Nine Inch Nails. "Nothing's Shocking" (1988) и "Ritual de lo Habitual" (1990) пророчески зададоха линията, а Perry и ко излязоха от играта. Освен моментния опит за завръщане със "Strays", днес "The Great Escape Artist" (2011) е четвъртият албум в иначе близо 30-годишната история на Jane's Addiction. Та, Perry Farrell беше прав да смята, че е по-добре сам да слезеш от върха навреме, за да не се търкулнеш от там, бавно, постепенно и спираловидно надолу. Но кога е искрен? Когато твърди това или казва, че няма нищо лошо в бягството, нещо повече - че е време да се загърби миналото, с всичките плюсове и минуси, и да се гледа само към бъдещето? Ето и защо в заглавието на новото отроче на Jane's Addiction се мъдри този герой, бягащият творец. Ето и защо към групата е привлечен продуцентът на Muse, Rich Costey, а отколешният лосанджелиски брат по оръжие от славните времена, Duff McKagan, за кратко се присъединява на баса и после напуска Jane's Addiction по време на записите на "The Great Escape Artist" - Duff е част от онова минало, което Perry иска да загърби и остави зад себе си. Тогава - какво ново иска той?

   Без съмнение "The Great Escape Artist" е добър, модерен алтърнатив албум. Препратки към златните и класически години на Jane's Addiction почти липсват, само финалната "Words out of My Mouth" загатва, че тази група е била доста различна преди. И ако днешните Red Hot Chili Peppers също са далеч от някогашните "чушки", то те са преминали през своите етапи в последните 20 години. Не е така обаче с Jane's Addiction, които скачат от 1990 г. директно в 2003 г., а оттам в 2011 г. Perry добре съзнава, че френетичните пискливи китари на Dave Navarro, подплътени с арогантен бас и тематика, концентрирана около наркомания, секс и насилие, вече не се котира така, както някога. И затова "The Great Escape Artist" е един съвременен алтърнатив албум, в който има повече U2, Coldplay или Radiohead, отколкото друго. Намесата на електроника също не липсва, макар да не е изнесена напред и да не се набива на очи (уши). Вместо агресия, албумът залага на мелодия и ритъм, построени на места като U2 от последното десетилетие ("Curiosity Kills"), без плътните рифове от собствените им стари парчета като "Ocean Size" или "Pigs in Zen", а с много повече праволинейност, канализирана енергия и дори замечтаност, отколкото нещо друго, правено някога от Farrell и Navarro (неузнаваемо опитомен в сравнение с една "Three Days" от "Ritual de lo Habitual" например). В "Broken People" те почти се докосват до баладичното, без да забравят основен урок - всяка песен да има свой отличителен припев, който неусетно да се загнезди в съзнанието, добре ошлайфан за радио и телевизионна (а в наши дни и интернет) аудитория. И това личи прекрасно в пилотния сингъл "The Irresistible Force" и "End to the Lies", в "Twisted Tales" и "Underground".

   Perry прави алтърнатив за алтърнатив публиката днес без да се стреми да разбива прегради с шокиращи звуци или жестове. Няма как да отречем усилията му. В "The Great Escape Artist" има рок музика, която би спечелила по-възрастните бивши бунтари, станали ценители на по-улегналото, но също и младите, за които "Ritual de lo Habitual" е праистория и зора на времето. Един въпрос остава обаче - дали Jane's Addiction щяха изобщо да запишат името си някъде, ако не бяха именно взривоопасна тротилова субстанция с крещящо съдържание, а само едни от многото. Ако не бяха стряскащо нестандартни, плашещо невписващи се в музикалния фон, диви, непредвидими...а бяха част от конвейр и фабрика. "The Great Escape Artist" има красива, дори елегантна осанка подобно на безчет днешни алтърнатив албуми, но му липсват отровните зъби. Иначе всичко у него е плавно, приятно и по стандарт. Така да се каже, nothing's shocking.