JORDAN RUDESS - "Notes on a Dream"
2009, Самиздат
Именитият клавирист на още по-именитите Dream Theater - Jordan Rudess, издаде поредния си солов албум, озаглавен "Notes on a Dream". Виртуозът, украсил с великолепните си партии албумите на групи и изпълнители като Vinnie Moore, Kip Winger, David Bowie, Neal Morse, Steven Wilson, Liquid Tension Experiment и много други, сега ни представя свои версии на любимите си балади на титулярната му в момента група - Dream Theater.
Любопитното в случая е, за разлика от предишните солови албуми на Jordan Rudess, единственият музикален инструмент, който е използван в настоящото издание е пиано. Аранжиментите са поразнообразени и като че ли артистът е искал да ни запознае с увлечението си по класическата музика. Принципно идеята е супер и със сигурност DT-феновете (а те не са никак малко) ще се втурнат през глава да се снабдят с "Notes on a Dream". За съжаление, след внимателното прослушване на диска, много силно се натрапва усещането, че именно спестяванията на същите тези фенове са основната цел на изданието. Новите версии на познатите ни парчета звучат някак си бездушно, безидейно дори, което е крайно нехарактерно за маестро Rudess. В стремежа си за пореден път да ни убеди в извънземната си виртуозност, Rudess до голяма степен е осакатил иначе прекрасни творби като "Lifting Shadows Off а Dream", "The Silent Man", "Another Day", "Hollow Years" и т. н. с вкарване на ненужни "украшения", демонстриращи скоростта на пръстите му по кийборда. Това някак си уеднаквява отделните песни, прави ги да звучат по един и същи начин и ако все пак не се вмъкваше и основната тема от дадено парче на места, можеш спокойно да не ги познаеш. Изобщо, "Notes on a Dream" се оказва поредното разочарование от лагера на Dream Theater. Очевидна е липсата на свежи идеи, да се чуди човек как не ги заболяха краката от тъпчене на едно и също място. Новият албум на Jordan Rudess може и да се хареса на закоравелите му фенове, но е по-вероятно непредубеденият DT-фен да остане разочарован. Едва ли обаче "Notes on a Dream" ще донесе нови фенове на Jordan и на DT. Все пак очакванията към подобни издания са винаги много високи, за което виртуозните музиканти сами са си виновни.
Афиширан като компилация от любими балади, в "Notes on a Dream" не чуваме нищо баладично. Дискът звучи като разсвирване преди концерт и между другото заигравка с това или онова парче на Dream Theater, а не като сериозен студиен проект.
Yanni
Любопитното в случая е, за разлика от предишните солови албуми на Jordan Rudess, единственият музикален инструмент, който е използван в настоящото издание е пиано. Аранжиментите са поразнообразени и като че ли артистът е искал да ни запознае с увлечението си по класическата музика. Принципно идеята е супер и със сигурност DT-феновете (а те не са никак малко) ще се втурнат през глава да се снабдят с "Notes on a Dream". За съжаление, след внимателното прослушване на диска, много силно се натрапва усещането, че именно спестяванията на същите тези фенове са основната цел на изданието. Новите версии на познатите ни парчета звучат някак си бездушно, безидейно дори, което е крайно нехарактерно за маестро Rudess. В стремежа си за пореден път да ни убеди в извънземната си виртуозност, Rudess до голяма степен е осакатил иначе прекрасни творби като "Lifting Shadows Off а Dream", "The Silent Man", "Another Day", "Hollow Years" и т. н. с вкарване на ненужни "украшения", демонстриращи скоростта на пръстите му по кийборда. Това някак си уеднаквява отделните песни, прави ги да звучат по един и същи начин и ако все пак не се вмъкваше и основната тема от дадено парче на места, можеш спокойно да не ги познаеш. Изобщо, "Notes on a Dream" се оказва поредното разочарование от лагера на Dream Theater. Очевидна е липсата на свежи идеи, да се чуди човек как не ги заболяха краката от тъпчене на едно и също място. Новият албум на Jordan Rudess може и да се хареса на закоравелите му фенове, но е по-вероятно непредубеденият DT-фен да остане разочарован. Едва ли обаче "Notes on a Dream" ще донесе нови фенове на Jordan и на DT. Все пак очакванията към подобни издания са винаги много високи, за което виртуозните музиканти сами са си виновни.
Афиширан като компилация от любими балади, в "Notes on a Dream" не чуваме нищо баладично. Дискът звучи като разсвирване преди концерт и между другото заигравка с това или онова парче на Dream Theater, а не като сериозен студиен проект.
Yanni