KATATONIA - "Night Is the New Day"

Странна глъчка пропъди напоследък гробната тишина от подземните владения на Хадес и смути покоя на обитателите им. Но грешите, ако си мислите, че Богът на мъртвите му е отпуснал края и празнува в захлас. Чисто и просто новата реколта от елегии на личните му бардове от Katatonia е толкова опияняващо-непрогледна, че дори и самият той не смее да прекъсне дифузията й в неживото пространство. Най-вероятно от страх, че липсата на тази черна сласт ще позове лъчите на слънцето и те ще прогонят блажената слепота от очите му. Затова и именитите шведи с разклатено душевно здраве озаглавиха осмия си пореден посттравматичен дисбаланс не как да е, а "Night Is The New Day". Защото за последователите им краят на нощта не предвещава непременно настъпването на ден.
   "Forsaker" прехапва устните на слушателите още в началото на вцепеняващия ступор, в който им предстои да бъдат сковани в продължение на около час. Парчето с хитов заряд се възнася към облаците на гърба на огнена колесница, теглена от китарите на Andres Nystrom и Fredrik Norrman, които вместо следи оставят по пътя след себе си пушечни кратери. Затишие пред буря се оказват меланхоличните пасажи в куплетите на "The Longest Year", тъй като в припевите ни посичат канонади от китарни откоси и барабанни детонации. Не потрепва единствено пламъкът във восъчното гърло на Jonas Renkse, сякаш напук на вихрещите се наоколо стихии.
   Вопли на цигулки и акустична китара подравняват ръбчетата на най-мелодичната песен в албума - "Idle Blood". Заразителната многогласност на припевите й наподобява формата на вълшебния талисман от близкото минало на Katatonia - "Omerta". Пусната по петите на същата минорна хармония "Onward Into Battle" звучи досущ като аутро на меката балада. Матовите напеви на фронтмена тук и в "Inheritance" приглушават тегнещото проклятие над каменните орди, а слой от струнен звук предпазва кожата им от кръвожадните нокти на съществата в сенките. Daniel Liljekvist обуздава маршовия ритъм на тракащите им от свиреп страх зъби и прошнурова с него "Liberation". За да могат заедно с "Nephilim" да нанесат двата най-тежки удара по слънчевите простори, подмолно прикрили дуум корените си под клавирен плащ. По подобен начин противника нападат в гръб и троянските коне "The Promise Of Deceit" и "New Night". Както всички парчета в албума - те са кратки, но достатъчно ударни. Натъпкват гнилото величие на тъмата под мека черупка и веднъж проникнали в тила на врага - разкъсват блестящите ангелски доспехи и под тях се разнася миризмата на прогнила плът. Макар и препъвана постоянно от ритмичните закачки на барабаните с баса на Mattias Norrman "Day And Then The Shade" успява да превали планината от вкочанени тела, за да се наслади отвисоко на скования в мъртъв лед хоризонт. Опечалените от безнадеждния писък "Departer" скали на върха задържат рева на урагана, за да може той да преклони глава пред новите си господари.
   Белезите на царствеността в музиката на Katatonia укрепнаха дотолкова през годините, че изправянето им в съперничество със самите небеса дойде напълно естествено. Новият им албум "Night Is The New Day" е залп срещу зидовете от светлина, с който те открито се противопоставят на природните закономерности. Глухият грохот от преобръщането на денонощното статукво положително ще прелъсти слуха на прокълнатото паство от скиталци, лутащи се в небитието. И ужасът им ще се смекчи, и ще просветлее мракът им.