KAYO DOT - "Coyote"

"Coyote". Албум, подтикващ и задължаващ ни да му се посветим и отдадем на тъмно и в пълно усамотение. Албум, създаден за слушане на един дъх, отначало докрай, без прекъсване, макар и изключително труден за възприемане. Албум, синтезиращ цялата вселенска тъга в 40 минути и стоварващ я с канска сила върху ни, безпощадно обременявайки съзнанието дори и на най-подготвения слушател.

   Още с откриващия диска вопъл "Помогни ми! Чезна...", Toby Driver ни въвлича в морбидния свят, съставляващ последните дни от живота на близка до Kayo Dot дама, написала залегналата в основата на "Coyote" история на смъртния си одър... История, изключително въздействащо озвучена от бас и цигулка, подсилвани от саксофон, тромпет, барабани и епизодични включвания на електрическа китара и виещ от болка, страх и отчаяние глас, изграждащи аудио-структури, клонящи ту към постмодернистичната класика, ту към минималистичния пост-рок, ту към първичната прогресив психеделия, ту към фрий джаза, ту към все още непознати и неизследвани звукови пустини...

   Казано по заобиколен и в никакъв случай не директно насочващ към една или друга асоциация начин, дирижираните от гения на мистър Driver бостънски експериментатори са успели да обединят по неподражаем начин специфичното усещане за джаз на ветерани като John Zorn или на по-млади, но не по-малко неправолинейни психопати като Bohren und der Club of Gore, извратения авангардизъм на maudlin of the Well, вечно търсещия новаторски дух на Tuxedomoon и крайно неортодоксалния подход към класиката на Две купета. С други думи, Kayo Dot са изваяли един от най-докосващите тъмните кътчета на съзнанието ни експериментални албуми, създавани в последно време.