KID ROCK - "Cocky"

Фалическият заряд в името на албума е очевиден, но като се има предвид личността на Kid Rock, можем да преведем "Cocky" просто с "Перко". Та перченията започнаха още от предишния му проект "Devil Without a Cause". След като дълго време се опитваше да имитира Beastie Boys, Детето на Рока бе забелязано от находчивите мениджъри на Atlantic. И наляха те в него много зелена пара, и мегазвезда го направиха. А "Devil Without a Cause" се продаде в осем милионен тираж. Така беше. С очевидното самочувствие на законодател в музиката Kid Rock надмина всичко познато в жанра "омесване на жанрове". А с "Cocky" надмина дори себе си. До тук добре, би казал някой. Само че не иде реч за кросоувър, нито дори за нео метъл. Защото за "Cocky" - този невъобразим комерчески гювеч - евфемизъм още не е измислен. Очевидната задача на албума е да накара всеки среден американец да се бръкне в джоба, независимо дали е кънтри-кефещ се шофьор на камион или е хедбенгър по бермуди. В това отношение дружината от мастити ко-продуценти доста се е постарала, а г-н Рок нагло се е вживял в артистичния си псевдоним. И е решил да преразкаже Историята - от Kenny Rogers до Linkin Park - та за всеки да има по нещо. Изконните американски ценности на блуса и кънтрито са омешани с хардрок от седемдесетте, US поп, псевдо-гневни Том Морелови рифове, слайд китара, Eagles-напеви и гангста рап. Цялата манджа е гарнирана с дежурното "fuck" тук и там. Разбира се върху обложката е лепнат етикета "Parental Advisory". Разбира се, в продажба е пусната и "цензурирана" версия. И разбира се, всичко е част от финансовата стратегия. На това отгоре Kid Rock се самовъзпява в половината песни: "Kid Rock is back" ни съобщава той в откриващата "Trucker Anthem" (Еминемски глас с Korn-китари и мезозойски хамънд орган а'ла Vanilla Fudge). И то не за малко, а "Forever", разбираме от второто парче, което MTV не спира да върти. В третото - "Lay it on Me" - Kid Rock се е допитал до Red Hot Chili Peppers, вкарал е блуграс припеви и е доразвил темата в "What I Learned Out On" (нещо като Джони Кеш върху фънки ритъм с Aerosmith примеси). Поредният гювеч - "I'm Wrong. But You Ain't Right" - изненадващо започва като песен на старите Bad Company, минава в кавър по "Jump Around", а солокитарата прави цигулкови пируети "аз учих при Майк Варни". Въобще, загадъчните интродукции и вмъквания са лайтмотив на албума: "Lonely Road of Faith" уж обещава да е типична песен на Eagles, а продължава в гангста рап, накъсван от соул-подсвирквания а'ла Anaesthesia. Следва почивка: "Picture" е приятен кънтри-рок, записан в дует с Sheryl Crow. Нататък - в "I'm a Dog" - Kid Rock се мисли за Iggy Pop. "Midnight Train to Memphis" си е обикновена шофьорска музика, както и финалната "Drunk in the Morning". Добавен е бонус-трак - хип-хопът "WCSR" с участието на Snoop Dog - където едно "пийп" замества обичайното "fuck".
    И така: Няма съмнение, че добре продуцираното лицемерие, наречено "Cocky", ще пожъне огромен комерсиален успех в Америка. И няма съмнение, че трябва да посетите концерт на Kid Rock, ако ви се отвори път. Разбира се, заради гаджето му Памела Андерсън, която прави стриптийз на сцената. Ако разглеждаме "Cocky" като супермаркетна стока, без съмнение ще го оценим с 8-9. Но иде реч за музика все пак, а тази лъже-кросоувър чалга е престъпление срещу музиката. Независимо от конкретната жанрова принадлежност на последната.