KILLSWITCH ENGAGE - "Killswitch Engage"

Има едно нещо, което винаги сигнализира извънредно точно дали дадена музика/филм/жена и т. н. пасват на кръвната ти група. Казват му "тръпка". Да - същото, за което си мислите и вие... Онзи вътрешен гъдел, който макар че се опитваш да потиснеш, постоянно те кара да се връщаш към това, което го е предизвикало и да пиеш отново от него с пълни шепи. Понякога дори не разбираш защо тръпката идва точно от този обект, но и не те интересува, тъй като сама по себе си тя е достатъчна да обърне съзнанието ти и да те опияни със сладострастието си.
   "О, това ще е едно възторжено ревю" - вече чувам мислите ви... Ами... "Тц" - както казват в наше село. Никак даже. По-скоро ще ви говоря за една група, чиято музика навремето предизвикваше тръпки, но вече безвъзвратно е загубила тези си способности - Killswitch Engage. Същата банда, която издаде покъртителния "Alive or Just Breathing" (2002 г.), същата банда, която успя да надскочи себе си две години по-късно с един от албумите на десетилетието (номинирания за "Грами" "The End of Heartache") и накрая затвърди постиженията с нечовешкото DVD "(Set This) World Ablaze". И същата банда, която после спря. Почувствала се неуверена, когато новото американско течение, в което тя се бе научила да плува толкова добре, започна да отслабва. Точно тогава KSE останаха в открито море, а там, без да си наясно какво искаш да постигнеш, не можеш да намериш правилната посока.
   Причината за всички тези размисли е новият албум на тази банда. Новият албум, в който няма нищо ново - конструкции, звук, мелодии... Нищо! Дори и заглавието не е ново (дебютният диск на KSE също е едноименен). Бихте могли да ми приведете като довод, че някои групи през цялата си кариера свирят едно и също. Когато обаче разглеждаме млада и модерна банда, самата й дефиниция като такава изисква развитие, докато не се достигне формат, устойчив на времето. А вече втори албум (след повтаряческия "As Daylight Dies") KSE подават помирителен договор на времето с клауза, според която то спира. Но времето отново ще откаже.
   При първите слушания си мислех, че просто съм разочарован от този диск, но после осъзнах, че ме е яд, защото американската петорка проигра всички свои възможности. Музиката в едноименния (втори) албум се описва много лесно: вземате всички характерни белези на Killswitch Engage-ския метълкор, подавате ги в една компютърна програма и хоп - тя ви генерира албум. Въртях песните и се мъчех да бъда изненадан от някое решение, от някоя мелодия... Без успех. Към края вече ми ставаше досадно и не ми пукаше какво звучи от колоните, само и само дисплея на плеъра да отчете края на това CD. Неминуемо следваше желанието да си пусна нещо друго.
   Не е като в този диск да няма качествена продукция, но това качество по никакъв начин не носи онази тръпка, не ми бръква в душичката, а само се плъзва по нея, отчаяно търсещо пролуката на състраданието. И докато "Alive or Just Breathing" и "The End of Heartache" имаха (и все още имат) живеца да събудят мъртвец, този едноименен албум намира сили, само колкото да го зарови.