KISKE - "Past in Different Ways"

Някъде из форумите попаднах на мнение, според което този албум може да се приема като ънплъгд на Helloween и понеже съм фен на тиквите (и най-вече на периода им с Michael Kiske) това ме накара да очаквам с голямо нетърпение момента, в който ще мога да завъртя новия диск на бившия вокалист на немските метъл легенди. Обстоятелството, че въпросният диск представлява акустични преработки на песни от Helloween-ския му период, на които той е автор, плюс едно ново парче ("Different Ways") още повече засилваше интересa ми.
   Вече съм слушал албума! Слушал съм го точно три пъти. Първият завърши трагично, тъй като го спрях след втората песен. Но после си казах: "Аз съм силен! Аз мога!" - и го направих - издържах го целия! В настоящия момент с бодра псувня на уста го пускам за трети и последен път, наточвам словесния ятаган и се чудя от къде ли да го подхвана. Ето едно примерно начало:
   О, узо, възпей ония гибелен гняв на Whiplash-a… Сега съжалявам, че не разполагах с бутилка от гореспоменатата течност, защото това определено щеше да направи преглъщането на този диск по-леко, но не би. Новите акустични аранжименти ме оставиха без дъх! Трудно успявах да вдишвам между две заклинания, касаещи близки и по-далечни роднини на Kiske от женски пол. Няма защо да се възпирам, след като ставам свидетел на грубо поругаване на едни от най-любимите песни на Helloween и то извършено от техния автор. Michael е хванал нотните текстове на парчетата, побутнал ги е, така че да звучат адекватно, изсвирени с акустични китари, и е записал вокалите наново. "You Always Walk Alone" започва с цигулка! Екс-тикварят запява така, сякаш с дни и седмици са го подлагали на някакво извънредно жестоко китайско мъчение и след това са го накарали да пее под смъртна заплаха. Липсата на дисторшън изсмуква цялата острота на класики като "We Got the Right", "A Little Time" и "Kids of the Century" и ги кара да звучат като музикален еквивалент на нелицеприятно опощен от врани труп. На места това "чудо" докарва на кънтри с уговорката, че е изсвирено от банда с предводител немец - мммм.... изненадващо добра комбинация! Аз даже очаквах от нейде да прехвръкне кокошка, да измучи крава, да се разнесе аромат на оборска тор… Пък после - като за последно - музикантите да ударят едно яко парче за селските неволи и да спрат да мъчат ушите ми с опитите си да вкарат песните в крайно неудобни за тях музикални одежди. Чували сте за пословичното германско упорство, нали? Е, не го понасям, честно!
   Между другото, на обложката има бяла сова. Жалко, че не е гълъб, защото тогава таргет аудиторията би се изместила в посока госпъл музика и шансът... нещото да бъде чуто от възможно най-малко метъл фенове би се увеличил значително.
   Ако искате да си тровите здравето със слушане на "Past in Different Ways" - прав ви път, предупредил съм ви. Аз смятам да отправя една молитва към всички музикални богове, предпазили миналото да поеме по тези пътища, и да отида да се лекувам от тежкия пост-травматичен шок, като си пусна "Keeper of the Seven Keys Part II".
   P.S. Единствената причина албумът да получи толкова "висока" оценка, е присъствието на песни от "Chameleon", които изначално са си с по-олекотени постройки и някак лесно се вписват в желаните стилови рамки. Това, естествено, по никакъв начин не ги прави по-добри от оригиналите...