KLAUS SCHULZE & LISA GERRARD - "Farscape"

Lisa Gerrard. Дамата, превърнала с уникалния си и неподражаем маниер на пеене творчеството на Dead Can Dance в неземното звуково вълшебство, което е. Жената, оставила моментално разпознаваемия си гласов почерк в музиката към филми като "Гладиатор", "Жега", "Сълзите на слънцето", "Али", "Мисията: Невъзможна 2", "Лейър Кейк"... Да продължаваме ли с този опит за представяне? Едва ли е необходимо. Със сигурност сте се натъквали на магията на талантливата австралийка поне веднъж в живота си.
   Що се отнася до Klaus Schulze, би било добре да напомним, че 61-годишният съвременен немски композитор и клавирист започва кариерата си с немските авангардисти Tangerine Dream (можете да го чуете в дебюта им "Electronic Meditation" от 1970 г.), а впоследствие свири и с Ash Ra Tempel и Cosmic Jokers, но безспорно най-силното му постижение са онези над 40 (четиридесет!) самостоятелни албуми, създадени от 1972 г. до днес.
   Творението, което разглеждаме тук, се явява първата колаборация между лейди Gerrard (изцяло отговорна за вокалните хармонии, разбира се) и хер Schulze (автор и изпълнител на цялостния клавирно-музикален съпровод). За да не нищим празни приказки, най-добре прочетете какво споделя самият композитор на "Farscape" по темата: "Разполагахме с 6 дни. През първия излязохме на вечеря и не записахме нищо. На следващия работихме от 13:00 до 18:00 ч. Lisa само послуша музиката и отсече: "Записвай!" Така и сторих. На следващата сутрин тя пристигна в 11:00 ч... Работихме в продължение на два часа, след което тя каза: "Klaus, следващата песен, моля!" Така записахме 300 минути музика и накрая бях принуден да промълвя: "Моля те, не съм подготвил нищо повече!" Беше невероятно. Разполагахме с около 5 часа материал, записани без прекъсване... Lisa изпя всичките си партии наведнъж..."
   Резултатът, увековечен в двата диска на "Farscape", включва "само" половината от записания за по-малко от седмица материал - точно 153 минути. Да, два часа и половина електронна музика в най-чист вид, облагородена от неземни гласови краски... в още по-чист вид. Вярно, други биха я определили като ню ейдж, трети - като ембиънт, четвърти - като експериментални звукови пейзажи, пети (например колегите от "Wikipedia") - като "space music", шести - като "Jean Michel Jarre on drugs meets Dead Can Dance"... но без значение до какви слово- и стилоблудства прибягваме, истината е, че цялото съдържание на албума, разделено на 7 композиции със средна продължителност 22 минути, би било най-добре да се слуша наведнъж, на един дъх, на спокойствие, в напълно отпуснато състояние и по възможност на тъмно. Лично аз възнамерявам да се вслушам в съвета си. Отново. И после пак...