KROSSFIRE - "Shades of Darkness"

Дългото очакване на албум от харесвана група понякога създава свръхочаквания, които не е лесно да бъдат задоволени. Вторият поред съвместен продукт на момчетата от Пловдив и лейбъла “Pure Steel Records" оставя смесени чувства с неслучилата се спойка между добрата идея, безспорният професионализъм и здравословното чувство за мярка.

   Ако трябва да обобщя впечатленията си с една дума, тя е "прекалено". Като начало, това е един дълъг албум. Дванадесет песни с времетраене повече от час - само по себе си нищо чак толкова странно. Не и когато има твърде много моменти, в които се губи вътрешната динамика между отделните песни, появяват се нелогични паузи и не особено добре премислени преходи, губи се очевидно търсеното усещане за цялост. Второто, което определям като минус, е непремерената еклектика от стилове. Дълги симфонични въведения и класически хорови вокали (включително на латински) ала Luca Turilli’s Rhapsody, неравноделни заигравания с фолклора, ориенталски мотиви, готик-тематика на някои от текстовете, амбициозни прогресив сола, агресивна електроника - дори само изброяването на включените в албума елементи е изморително. А някъде дълбоко под всичко това едва се усеща добрият стар пауър метъл, принесен в жертва на епичната многожанровост.

   Разгледани поотделно, и може би слушани с паузи от по десет минути, за да се избегне пресищането на сетивата, всяка една от песните има шанс да заживее свой живот, и да заеме достойно място в плейлистите на феновете. Личните ми фаворити са "Farewell" и "Fall from Grace". Първата - защото е изчистена от тази претрупаност, за която говорих по-горе, без обаче от това да пострадат дълбочината на въздействието и силата на внушенията. Втората - защото се доближава най-много до автентичния Krossfire и това, което повечето хора харесват и очакват от тях. Това са и двете песни, в които гласът на Димо Петков се разгръща най-пълноценно и убедително.

   "Shades of Darkness" е амбициозен албум, зад който очевидно стоят много труд и талант; отлично владеене на инструментите от всеки един музикант, но и забележителен синтез между всички тях. Накъдето и да продължат стилово да търсят себе си, едно е сигурно - Krossfire е група, към която очакванията винаги ще бъдат високи, съответно и разочарованията - по-силни, а критиката - по-безпощадна. Все неща, които не би трябвало да плашат едни истински професионалисти, каквито момчетата от Krossfire определено са.