KULTUR SHOCK - "Ministry of Kultur"

Kultur Shock е безспорно полулярна у нас група, но естеството на високо еклектичния им музикален турлюгювеч поражда и разнополюсни чувства в страната, в която циганският етнос владее двете крайности на скалата на социалните настроения (от "ромския въпрос" до Азис), а думата "фолк" е ритуално изтърбушена, безскрупулно обезчестена и обърната с хастара навън. Но харесвани или не - Вал Кьосовски и компания са едни от малкото ценни посланници на балканската култура и нравственост по света и по лесносмилаем начин демонстрират красотата и мощта на автентичната балканска музика. При това - на гърба на глобализацията. Облечена в нейните дрехи (макар и втора употреба) и боравеща с нейните маниери точно толкова, колкото е нужно, за да не изглежда демоде. И го прави точно както си му е редът - с дъх на чесън и целувка на принцеса. Един истински сетивен шок, роден от сблъсъка на светове - уродливо снопче материя в пространството, което снове в неравномерен тръст между пръските на човешките възприятия и търси заблудени частици душа за крадене. С взлом. Ако не намирате музиката на KS за "дива чалга" или "безсмислена гюрултия" - stay tuned. Тоновете тук са с тонове (че и стонове).

   "Ministry of Kultur" е вторият албум на Kultur Shock в почти изцяло обновения си състав и общо петият студиен в дискографията им. Още на първо слушане прави впечатление значително засиленото присъствие на китарата, в сравнение с останалите отрочета на групата. Със сигурност може да се твърди, че това е най-тежкият и най-рок ориентиран албум на KS. Не и за сметка на фолклора, обаче. Напротив - творбата прелива от познатите кръшни балкански извивки, ориенталски къдрици и вулканични планини от емоция. Вокалите на Джино Йевджйевич бъркат надълбоко в изстрадалата балканска душа и гребат с шепи от болката и веселието, леещи се в прокъсаните вени на кървавата балканска пръст. Музиката ту се шиба яростно и неуморно по всяка част на безпомощното слушателско съзнание, ту гали нежно и прочувствено ухото - но не с лебедовото перце от приказките с щастлив край, а с изпосталяло перо от проскубана балканска патка, ритано и стъпквано в калта и плавало в помийни ями, но здраво като "Москвич" осмица.

   Втежнените китари и преобладаващо мрачните лирики придават на албума почти мистична атмосфера, която държи слушателя във влажния си заднад от начало до край. Откриващото парче "Choko-ko-ko" е леко и енергично въведение, посветено на най-разпространената легална дрога - шоколада, и всъщност е най-веселата органична кръпка на този интернационален музикален Франкенщайн - нещо като похотлив купон в началото на касов тийн-хорър. "Mujo Kuje" осезаемо увеличава оборотите и се явява перфектният преход към същината на албума. На моменти аранжиментите са направо трашови, но Джиновите емоционални вокали и тромпет не ви оставят да изпаднете в някакво метално заблуждение. "Don’t Shoot Me" размишлява върху войната и патриотизма, втъкани в контекста на нашето съвремие (припевният лайтмотив "don’t shoot me, cause you never gonna sleep, your country is not worth your tears" постепенно кристализира и еволюира в кабаретно-излятата си тезисна форма: "Idioti - patrioti"). В "Duga" пък еклектиката на групата стига до ново ниво - в песента присъстват осезаеми наченки на индъстриал, което никак не пречи на основната мелодична линия да върви прекрасно с плескавица и "Пиринско". Текстът впива мастилените си пръсти право в балканската психика и пословичната нетърпимост към различията в обществото, а иззад един от редовете сякаш неслучайно наднича усмихнато-критичния дух на Вонегът ("… he doesn’t throw his cigarettes in my toilet/and I don’t pee in his ashtray"). Моят личен фаворит тук се нарича "Tamni Vilajet". Потопена в катранено тежки насечени китари и цигулкова мелодия, сякаш лееща се направо от султанския палат, където мрачният тиранин, тънещ в благодат и заобиколен от полуголи кючекчийки, с безразличние наблюдава гинещите под ударите на турски ятагани раи. Обстановката се нагнетява с още повече в следващата "House of Labour" - посветена на безумието на днешния ден и загубата на идентичност в глобализиращия се свят. Към сръбския, английския, българския, македонския, турския, арабския, гръцкия, испанския, френския и циганския (да ме прощава Джино ако пропускам нещо), тази песен добавя в богатата лингвистична палитра на KS още един език - немския. "High/Low" разсейва за малко наситената емоционалност (лирическо намигване към "Vicinity of Obscenity" на SOAD), само за да прелее в най-тежката като внушение песен в албума - "Sheitan", бавна и провлачена като пресъхващ родопски поток. В някаква степен напомня за друга емблематична за групата композиция - "Zumbul" от "We Came to Take Your Jobs Away" (2006), а и текстово докосва драматичната невъзможност на любовта, облякла в думи горната композиция. Цялата музика на Kultur Shock винаги е била в интимно близки отношения с експеримента, а поредната брънка в тази насока тук се нарича "She Works in a Coal Mine", която би могла да се категоризира като метализирано агро-техно парче, поръсено с щипка фолк. "Yesterday is now today" гласи интрото към закриващото парче "Revolutionary Song" и оставя в ръцете на човечеството съдбата на утрешния ден. А на нас - насладата от тази и трепета в очакване на следващата порция шокова терапия по балкански.

   В едно интервю Валери Кьосовски казва: "Гледам на себе си като на пациент, възстановяващ се след преболедуван прог рок период. Лекарството е пънк." Дори и да не страдате от прогресив - "Ministry of Kultur" е вашето лековито хапче. Против безличието и липсата на родова идентичност на днешното модерно време. Против неговите предеазсъдъци и безсмислици. Против музикално оскотяване. Против лошо настроение. И против уроки! Пийте едно преди лягане (може и с кротка петдесетограмка)! Помага.