LEAVES' EYES - "Njord"

Liv Kristine без Theatre of Tragedy? Theatre of Tragedy без Liv Kristine? И двата въпроса нямат еднозначни отговори. Факт е обаче, че някогашните норвежки готик метъл законодатели отдавна не са онази сила, която бяха през 90-те. Факт е и че самостоятелната кариера на вече 33-годишната им ангелогласна бивша певица се радва на признание, но далеч не толкова повсеместно, колкото някога. Причините? Вероятно трябва да ги търсим в несигурното стилово криволичене и при едната, и при другата страна.
     Творческият път на Liv Kristine Espenaes Krull извън Theatre of Tragedy винаги е бил противоречив - безусловно боготворен от едни и безмилостно оплюван от други, най-общо казано. А истината като че ли е някъде по средата. Да, има известна доза истина в твърденията, че двата солови диска на норвежката дама навяват асоциации с приспивни песнички, а начинанията с актуалната й група Leaves' Eyes не са нищо повече от страничен проект на дружината на съпруга й Alex Krull, Atrocity. Няма как обаче да отречем безспорната, направо извънземна и абсолютно непогрешима певческа дарба на Liv, осезаема във всеки един от записите й, както и в таланта й да налучква раздвижени и приятни за ухото стилово-композиционни насоки. Друг е въпросът за качеството на изпълнението им...
     Уви, в случая с третия студиен албум на Leaves' Eyes, "Njord", си имаме работа именно с гореописания качествен "сблъсък", ясно доловим още от откриващото едноименно парче, до голяма степен явяващо се представително за съдържанието на целия диск - симфоничен метъл в умерено темпо и с обилни нордически фолклорни влияния, закономерно доминиран от характерните за Liv неземни вокални партии и хармонии... и тотално омазан от епизодичните крещящи включвания на житейския й спътник. Просто гласът на Alex категорично не е подходящ за подобен тип музика. Никой не отрича, че комбинацията от дълбокия глас на Raymond Rohonyi и райските песнопения на Liv в първите албуми на Theatre of Tragedy бе страхотна и убийствено интересна за времето си, както и че ранните дет-ски забежки и последвалите ги чудесни електро-метъл начинания на Atrocity не биха били това, което са, ако не бяха и ревовете на хер Krull, но в музиката на Leaves' Eyes гърлените излияния на германеца звучат направо нелепо. Казано директно - гласовете на двамата съпрузи не си подхождат ни най-малко.
     В следващите песни (иначе блестящият пилотен сингъл "My Destiny" и епичната гонка "Emerald Island") ситуацията е аналогична - завладяващи метализирани мелодии, ангелско пеене и великолепни клавирни аранжименти, но това реване... Виж, в химновата "Take the Devil in Me" участието на Alex е сведено до тихи бекинг-шепоти в част от припева, а останалите 99,5 процента от вокалите са си на Liv и нещата се получават. Още по-чудесна е ситуацията в преработката на прастарата британска балада "Scarborough Fair", популяризирана от Simon & Garfunkel през 1966 г. и впоследствие интерпретирана от Queensryche, Al Di Meola, Mediaeval Baebes, Herbie Hancock, Sarah Brightman и кой ли още не. В случая ефектът на възторг се извлича от брилянтното гласово изпълнение на главната ни героиня и умопомрачително великолепния симфо-фолк метъл аранжимент, приведен в действие от замесените в Leaves' Eyes музиканти (с други думи - Atrocity): неколкократно споменаваният Alexander Krull (вокали, клавир, съпруг) и китаристите Thorsten Bauer и Mathias Roederer, басистката Alla Fedynitch и роденият в Щатите барабанист Chris "Seven" Antonopoulos (свирил дълго време в "групата" на Vanilla Ice - няма майтап). Аплодисменти заслужават и епосът "The Holy Bond" и особено дваж по-тържественият му събрат "Northbound", най-вече заради великолепно оркестрираната втора половина на песента, еволюираща в грандиозното начало на титаничната "Ragnarok" – друг безспорен бисер в албума... ако не беше същото онова прословуто дране. От друга страна, три от малкото песни в албума без абсолютно никакво гласово участие на Alex - "Through Our Veins", баладичната "Irish Rain" и заспалата интерлюдия "Morgenland", са и най-безличните сред дузината композиции, така че... всичко е относително.
     На финала, след изтичането на последните тонове на 8-минутната сюита "Freya's Theme", синтезираща по блестящ и завладяващо разнообразен начин същността на целия "Njord" - и като музика, и откъм аранжименти и стилистични похвати, и от гледна точка на пеене, било то ангелогласно или атросително - можем да си позволим да направим следния извод: Ако Liv Kristine остави пеенето в собствените си албуми само и единствено на себе си, вероятно ще постигне поне толкова от гледна точка на популярност и комерсиален успех, колкото и една Tarja Turunen, например... а защо не и повече. От друга страна обаче, както вече бе изтъкнато - всичко е относително, така че най-добре се абстрахирайте от горните словоблудства, изслушайте "Njord" и преценете сами за себе си.