LECHERY - "Violator"

Обзалагам се, че в около 70 процента от случаите, когато на бял свят се появи нов хеви/пауър албум, феновете на стила съжаляват, че безидейността не е болест, която убива бързо. За сметка на това се налага да слушаме още поне 2-3 албума на дадената банда (надявайки се да ни изненадат с нещо), преди тя да направи добро на метъл братството и да се разпадне. Останалите 30 процента от изданията могат да се разделят условно на няколко групи: "А" - качествени албуми; "Б" - албуми на временния спад; и "В" - албуми, в които има загатнат потенциал, който може да бъде развит... евентуално. Естествено, това е моя класификация, но мисля точно съобразно нейните основания да "се разправя" с текущия албум. Но да започна подред.
   Lechery са шведска банда, събрана от бившия басист на Arch Enemy Martin Bengtsson, който тук се подвизава като вокалист и китарист, а "Violator" е името на техния дебют. Когато (ако) си пуснете този албум, не очаквайте изненади. Още в началото ще ви връхлетят характерните за стила, изпълнени с позитивизъм текстове от порядъка на "Rise with me / Full of life" ("Rise with Me") и "Endless cry when we touch the sky" ("Come Alive"), които могат да те накарат да скочиш от петия етаж с изпъната напред ръка като един същински Супермен с надеждата, че точно ти ще си първият, който ще преодолее законите на гравитацията без помощни средства. След като това желание попремине, можем да продължим със слушането на творението. Почти всички песни са изградени по стереотипната хеви схема куплет-припев-куплет-припев-соло-припев-до-безкрай и са в едно и също, среднобързо темпо. Музикално албумът е нагазил до кръста в клишета, а на места заемките от други банди даже не стоят на място, като в "Your Fate" с Hamerfall-ските й хорови припеви.
   Въпреки всичко казано по-горе, обаче не мисля да прибързвам с отписването на шведския квартет и бих отнесъл дебюта им по-скоро към албумите с потенциал. Защо? Причините са няколко. В изданието има някои особено прилепчиви мелодии (споменатите "Rise with Me", "Come Alive" , "I Am the One" и "What Burns in Their Eyes"), а много банди в наше време дори и с направата на подобни на тях не успяват да се справят. Другите причини са много приятният глас на Martin и енергията, струяща от албума. Това обаче са по-скоро необходими, но не и достатъчни фактори за качеството на материала, а въпросният, събран в този си вид в дебюта, додрапва едва до средата на личната ми скала. Бих искал да направя и необходимото уточнение, че ако си пускате албума само като неангажиращ фон, то спокойно можете да сложите 2 единици отгоре.