LIEVEIL - "Instigator"

   lieVeil са сравнително ново име на варненската екстремна сцена, но това че групата е нова не означава, че е сформирана от новобранци. Всъщност, всичко в съществуването й - от раждането й, до бруталния техничен метъл в дебютния й албум, "Instigator", е предопределено да разбива очакванията и да провокира предразсъдъците. Вземeте например това, че основателите на lieVeil - Темелко "Томи" Т. (китара) и Александър В. (барабани) - са се срещнали в Акага, вместо в нечия неотоплена репетиционна, и са свирили предимно хрисими стандарти, вместо да дешифроват гротескните парчета на Cannibal Corpse и Carcass. Или това, че басистът Константин Д. е завършил холандска консерватория, но носи директорски, а не диригентски костюм. Или това, че Георги (вокали) може да не е учил "Елементарна теория на музиката", но зверският му рев го определя като самороден талант.

   Всичко описано прави lieVeil забележителни и с това, че виртуозният траш-дет в "Instigator" произлиза на 99% от собствените им глави, ръце и инструменти, вместо да "преопакова" вдъхновения от няколко десетки класики в жанра. Варненците са реални колкото може да е реална една метъл банда, а "Instigator" отразява първичността им по най-добрия начин. В него няма нищо лъскаво и нагласено - звукът е груб и ръмжащ; басът не "стърже", а бумти; не всяко тонче от китарата е ясно като бял ден; чинелите кънтят, вместо да звънтят медно като коледни звънчета; и всичко е изсвирено от ей тази хора пред теб, от които лично ще си купиш диска, живот и здраве.

   Що се отнася до музиката, "Instigator" кара главите да се откъсват самички. Определението прогресив в "контекста" на екстремната музика понякога води до неприятни асоциации с прекалено школуван подход към композирането, адско пресвирване, безконечни песни и други проблеми, компрометиращи групата. За щастие това се получава само когато с тази музика се захванат аматьори. А lieVeil не са някакви дилетанти, а направо елитни черноморски килъри! Песните им са страшно комплексни от музикална гледна точка, пълни с бесни смени във времето и темпото, нетрадиционни акорди и умопомрачителни структури. Но, благодарение на своята обиграност като музиканти, lieVeil поставят всеки тон на точното му място и демонстрацията на умения в нито един момент не става самоцел. Като изключим финеса, с който Томи внедрява по някой джазов акорд в ситуацията, "Instigator" е 100%-ова технична касапница. В него има по мно-о-го (11 песни!) за всеки - от масовия фен, който търси бруталност и куфеене до ценителя, който се отдръпва назад и се наслаждава на неподправения музикален талант; и всички по средата.

   Ако обичайните номера, които животът върти на българските групи не доведат до разпускането на lieVeil, то "Instigator" е сигурно обещание, че варненците ще си направят трофеи от черепите ни още много пъти.