LISA GERRARD - "The Black Opal"

Цели три десетилетия продължава уникално шеметната кариера на вече 48-годишната австралийка. Първата половина - с Dead Can Dance, втората - самостоятелно. Кой от двата периода в съзидателното развитие на Lisa Gerrard е по-стойностен и успешен е трудно да се каже, а и не би било особено честно нито спрямо творчеството й, създадено с Brendan Perry, нито по отношение на соловите й изяви, тъй като и двете групи записи са великолепни и неповторими по своему, ето защо като че ли ще е най-добре да се концентрираме само и единствено над дейността на талантлива дама през настоящата година.

   Всъщност, вече изтичащата 2009 г. се оказа крайно активна за главната ни героиня. Певицата пожъна куп международни награди за музиката си към още топлия филм "Balibo" (с Anthony LaPaglia и Oscar Isaac в главните роли), като междувременно успя да открие пролука в графика си и да основе собствена независима звукозаписна компания - "Gerrard Records". Е, вече е факт и първото издание на новия лейбъл...

   Реално погледнато, "The Black Opal" е едва третият изцяло самостоятелен албум на Lisa Gerrard след великолепния й солов дебют "The Mirror Pool" (1995) и доста по-неубедителния "The Silver Tree" (2006). Дузината аудио-опуси в диска са сътворени с помощта на композитора Michael Edwards, оставил мисловния си отпечатък и върху музиката към филми като "Whale Rider", "Playing for Charlie" и "Ichi" (да, Lisa има пръст и в трите), а с идейно-инструментални включвания се отчитат и тонрежисьорът на записите, James Orr, в ролята на перкусионист, както и дългогодишните сподвижници Patrick Cassidy и Pieter Bourke (за справка - чуй съответно албумите "Immortal Memory" от 2004 г. и "Duality" от 1998 г.).

   Що се отнася до същинското съдържание на "The Black Opal", ситуацията звучи меко казано изненадващо... или поне след първата песен, "Red Horizon", издържана в добре познатата ни идейна стилистика на трудно подражаемите Dead Can Dance. Оттам нататък следва... полет. Да, полет, отвеждащ ни до всевъзможни кътчета на реалния свят и отвъд, носейки ни над невъобразимо красиви звукови пейзажи на крилете на ангелогласи създания - като се започне от "Solace" и близо 9-минутното аудио-изкупление "Redemption", сякаш издържани в духа на соловия дебют на австралийката, мине се през полутипичната за самостоятелното творчество на Lisa "The Messenger", доминирана от призрачно прокрадващо се пиано, епично градиращата "Tell It from the Mountain", водена към донякъде "гладиаторски" времена от мистичен трансообразен ритъм, настъпателната ембиънт ритмичност на "The Crossing", страховитата DеCаDентска оратория "In Search of Lost Innocence", епохалния джазиран шедьовър "Sleep" и отнасящите в необятното пространство акустични китари в замечтаната "The Serpent & The Dove" и съновидната "The Maharaja", за да се стигне до ретроградната, пиано-изпъстрена "Black Forest", белязана от на пръв "поглед" странно и нетипично звучащите глас и маниер на пеене на Lisa - едва ли не в трип-хоп насока... И да, именно трип-хоп е точното понятие, най-малкото по отношение на главозамайващата преработка на класиката на Bob Dylan от 1967 г. "All Along the Watchtower", обречена на световна слава от Jimi Hendrix година по-късно. Въпросната интерпретация е може би най-странно леещата се песен, записвана някога от мадам Gerrard - ако човек не знае чие изпълнение слуша, като нищо би решил, че е попаднал на интригуваща кавър версия, дело на Portishead, например.

   Положението в целия диск действително е крайно интригуващо... и макар да не бих могъл да кажа с чиста съвест дали "The Black Opal" е стопроцентовият връх в самостоятелното творчество на Lisa Gerrard или не, бих заявил без колебание, че си имаме работа с най-разнообразния и интересен албум, създаван от певицата от времето на Dead Can Dance насам.