LOCH VOSTOK - "V: The Doctrine Decoded"

Само година след като предишния им албум "Dystopium" пренесе Loch Vostok в горния ешелон на европейския прогресив метъл, рижият фронтмен и половина Teddy Moller отново нахлупва шапката от алуминиево фолио и се захваща с разпридане на конспиративни нишки. Не е за вярване, но изпипаният "Dystopium", на който групата спокойно можеше да разчита още поне две години, преди да се заеме с ново откровение, се оказа една съвсем миниатюрна част от това, което предстои да чуем от Loch Vostok. "V: The Doctrine Decoded" не е нито втора част на "Dystopium", скалъпена от зарязани идеи, нито прибързан ход. Достъпните и стегнати песни от миналогодишната антиутопия наложиха името на шведите сред толкова широка аудитория, колкото можеха да си позволят, без да изгубят аурата на екстремна група. Вместо да продължат да преследват комерсиалния успех обаче, Loch Vostok са решили да се възползват от набрания моментум, за да покажат на новопридобитите си фенове как звучи музиката им в действителност. Между "Dystopium" и "V: The Doctrine Decoded" има пропаст колкото между "Черния албум" и "...And Justice For All" на Metallica. Заради "доктрината" якият "Dystopium" ще бъде запомнен като "поп-албума" на групата, докато наследникът му демонстрира защо Loch Vostok са повече екстремна, отколкото прогресив банда. Не, че шведите са станали бруталисти. Ако и вие сте били очаровани от "Dystopium", още началният грохот на откриващата "Seeker" ще ви пренесе в познати води, но дет метъл канонадата след изобретателните неравноделни рифове ще ви хване неподготвени. Не след дълго еква "шлагерното" пеене на Teddy, което превърна "Dystopium" в един от най-харесваните метъл албуми на миналата година, а до края на парчето вече сте разбрали какво се случва. В "V: The Doctrine Decoded" мелодичният метъл с прогресив отклонения е израснал в прогресив дет метъл чудовище.

   Песните са все така старателно композирани и не са изгубили целенасочеността си, но са далеч по-комплексни и внушителни. Албумът е експанзивен, но вместо с експерименти с екзотични звуци, постига мащабите си чрез преливане на всички познати стилове екстремен и мелодичен метъл. На фона на дет, блек и траш влиянията припевите отново изпъкват с поп-полъха на "Dystopium", което става доста осезаемо във втората половина, но пеенето на Teddy не е опит за омекотяване на песните, а съществена част от звука на групата. Музикантите много по-щедро демонстрират инструменталните си умения, но солата са просто украшения върху песни, движени изцяло от идейност и талант. "V: The Doctrine Decoded" успява да заобиколи всички капани на прогресив жанровете и да се наложи като пример за интелигентен, тежък и концептуален съвременен метъл.