LORDI - "Monstereophonic (Theaterror vs. Demonarchy)"

Ами... Не е велик албум. Lordi нямат такива - не и в традиционния смисъл на думата. Причината за това е ясна - водената от Tomi Putaansuu шайка чудовища никога не си е поставяла за цел да разкрива нови хоризонти в твърдата музика. Просто приятен, ритмичен и мелодичен хард рок/хеви метъл, в който визуалната страна на нещата - видеоклипове, костюми и сценично изпълнение - винаги е била поне толкова важна, колкото е звуковата.

   Именно с визуалната страна обаче е свързано единственото истинско разочарование в "Monstereophonic". При друга група това нямаше да има чак такова значение, но, щом става дума за Lordi, просто трябва да бъде споменато - клипът към "Hug You Hardcore" е отвратителен. Някогашните видеа на финландските зверове бяха доста приятни, добре замислени късометражни хорър филмчета. Сега обаче замисъл просто няма - вместо това, има сцени, шокиращи заради самия шок и по никаква друга причина, при това заснети зле. Ако не сте гледали този клип, по-добре не си губете времето. Разбира се, от новите костюми, едва ли някой ще недоволства, а що се отнася до сценичното изпълнение - съвсем скоро, само една вечер преди Празника на Вси Светии, българските фенове на групата ще имат шанса да му се насладят - Lordi ще изнесат концерт в столичната зала "Универсиада". Със сигурност няма да разочароват.

   По отношение на музиката в албума могат да бъдат казани предимно хубави неща. Както вече стана ясно, "Monstereophonic" няма да разкрие нови хоризонти в жанра, но пък, за сметка на това, грабва слушателя от самото начало и не го пуска до края. Албумът е осезаемо по-добър от практически всичко на Lordi от "Deadache" насам, особено от "Scare Force One". Предишният албум на групата имаше един много сериозен недостатък - беше напълно забравим - човек го пуска, наслаждава се известно време, после албумът свършва и съвсем изчезва от паметта - сякаш е бил изтрит с гумичка. За щастие, ситуацията с изданието, което разглеждаме сега, е съвсем различна - "Monstereophonic" е пълен с лесни за запомняне песни - от идващата направо след интрото енергична "Let's Go Slaughter He-Man", през ритмичната "Hug You Hardcore" (с проблемния клип), някак нежната "Mary Is Dead", която идва няколко песни по-късно... Албумът е разполовен от кратката интерлюдия "SCG VIII: Opening Scene" - следва шестминутният убиец "Demonarchy", за да отбележи началото на доста по-тежката втора половина на творбата. Техническото изпълнение е на очакваното ниво. Без инструментални фойерверки, OX на баса и Mana на барабаните осигуряват точно тази ритъм секция, от която музиката на групата има нужда. Дошлата през 2012 година клавиристка, Hella, като че ли има по-голямо поле за изява тук, отколкото в "Scare Force One", и именно нейното участие зарежда доста от песните с енергия. Amen е все така страхотен китарист... Над всичко, разбира се, е гласището на Mr. Lordi - Tomi Putaansuu - и е точно същото, каквото беше и в досегашните албуми.

   В крайна сметка, "Monstereophonic (Theaterror vs. Demonarchy)" си заслужава отделеното време. Няма да промени ничии представи за жанра или творчеството на Lordi, но е достойно попълнение в дискографията на именитите финландски чудовища.