LOSTPROPHETS - "The Betrayed"

В моменти на невъобразима скука или бездействие човек има навика да си задава многозначителни въпроси, търсенето на чиито отговор води до притъпяване на моментното безразличие. Някои се опитват да изчислят наум числото Пи до осмия знак след запетаята, други разсъждават върху философски въпроси, трети се опитват да разгадаят дали яйцето е изпреварило кокошката. В подобни моменти, аз винаги разсъждавам върху един-единствен казус, като винаги стигам до едно и също заключение...
   Винаги съм се питал коя от всичките националности по света има най-специфичен музикален оттенък. Предполагам, няма да се изненадате, когато разберете, че нито перфекционизмът на американците, нито философията на повечето европейски страни могат да се сравняват с безпощадната красота и атмосфера, която ни даряват представителите на Обединеното кралство.

   Момчетата (до голяма степен вече мъже) от Lostprophets са от тази плеяда британски групи, които са способни да ни представят с математически уравнения от ноти величието и магията на отразяващия слънцето океан, завладяващия мирис на природата или каквито и да е други привидно невъзможни за описване абстрактни неща.

   Но те не винаги са използвали тази си способност за пресъздаване на ефирност. В дебютния им "The Fake Sound Of Progress" станахме свидетели на представата на няколко младежи за днешния свят, а последвалият го комерсиален пробив със "Start Something" ни показваше желанието им за промяна. Ако пък стиловия завой в бляскавия "Liberation Transmission" ни представяше с британски афинитет неволите, дребните проблеми, щастието, обезнадеждеността, вълнението, които заливат младежите в подготовката преди петъчното излизане, то определено можем да приемем "The Betrayed" като самотната вечерна разходка в дъжда, отраженията на уличните лампи в мократа пътна настилка, свежия аромат и другите заобикалящи ни пейзажи, които съпътстват горчилката от преживените конфликти и неприятния развой на нещата в съзнанието ни.

   Да, "The Betrayed" е мрачен албум. Това заключение не е просто от хвърления поглед на обложката на новия продукт, нито обосновавано на дадените от бандата изявления. Говорим за ясно изразения променен светоглед на фронтмена Ian Watkins, който този път не е ограничил замисъла на лириките си само до романтични излияния. В "The Betrayed" ще видим нови идейни неща като политическа критика (още в началната "Dstryr and Dstryr") и апокалиптични замисли ("It's not the end of the world but I can see it from here") или можем да се насладим на типичен английски черен хумор ("For He's A Jolly Good Fellon"). Въобще, цялата концепция е преосмислена, към по-атмосферични и цинични слова, което е голям плюс и отличителна черта в творчеството на Lee Gaze, Mike Lewis, Stuart Richardson, Luke Johnson, Jamie Oliver и споменатия вече мистър Watkins. Разбира се, те не са заринали лиричната си природа, и отново се разписват с познатите ни до болка терзания и вкус. Прекрасната и величествена "A Better Nothing" и закриващия умопомрачаващо емоционален епос "The Light that Burns Twice as Bright" са само една част от песните в тази категория, присъстващи тук.

   Какво да чакаме от музиката? Мислите ли, че можем да очакваме друг резултат, освен перфектния, при група, която си позволява закъснение от 4 години за изкарване на нов албум? Kоято записва цял материал и в последствие го захвърля и започва всичко от начало, и всичко това само заради наличието на реална оценка, относно творчеството им? Правилно, няма недоволни в тази сфера. Въпреки сравнително дългата продължителност на албума, той няма да ви дотегне и за секунда. Разноликите песни, акцентиращи върху различни мотиви спокойно се сливат в една цяла история, за което помага факта, че епилогът на всяка композиция се явява интерлюдия за следващата. Настроенията условно могат да се разделят на две фази, като в първата част на албума критиката и впечатленията ще бъдат пресъздадени чрез пънкарливия характер на песните и отявлените рифове, заедно с постоянната ритмичност и динамика. Втората, вглъбена част се явява скритото съкровище на този продукт, в която ще се убедим защо бандата от Понтиприд е толкова уважавана от меломани, причисляващи се към всяка категория. Нямам предвид главоломна бързина по грифа, постоянна смяна на темпото и подобни неща. Ще чуете опростена музика, но възможно най-подходящата и съобразена с цялостната концепция на албума. Подчертаваща щрихите и контурите на възприятията ни с изтънчен вкус и нежна атмосферичност. Винаги съм се удивявал на способността на Lostprophets да използват до пет различни мелодии и мотиви в една песен (за справка - "Dirty Little Heart", "Darkest Blue"). Този факт помага изключително много да разберем думите и желанията, целта на тези композиции, придавайки ни всеки възможен аспект на посланията по възможно най-подобаващ начин. Всичко завършва със скрит трак, който представлява просто електронни пейзажи, които играят ролята на финални филмови кредити. Време, когато премисляш и се удивляваш от чутото и преживяното.

   Прекрасен запис, мога да заявя с чиста съвест, за финал. Ще си позволя да ви посъветвам нещо. Внимавайте с този албум, защото не само, че няма да можете да го спрете след първото прослушване, а няма да ви омръзне и след 40 завъртания. Това е то, класата...