LOUDNESS - "King of Pain"

30 години на сцена! 24 албума!!! Такъв работохолизъм има само в Япония. И това могат да го постигнат само самураите Loudness. А те самите са най-известната хеви метъл банда от Страната на изгряващото слънце (тук изключвам пояпончения Marty Friedman...пък и той не е "банда"). Вярно е, че ако не беше Michael Vescera в края на 80-те, едва ли някой щеше да е чувал за групата. Но добре че в началото на 90-те японците набързо се разделиха с него, независимо че, когато го привлякоха, станаха популярни извън страната си. 24-ият им албум е първият с новия барабанист Masayuki "An-Pang" Suzuki. "King Of Pain" започва с "Requiem" за починалия от рак боен другар - барабанистът Munetaka Higuchi напусна този свят през 2008 година. За да изведат на преден план способностите на неговия заместник, едноименното парче избухва с яростна ударна атака. Самата песен по структура много напомня култът "Painkiller" на Judas Priest (както и самите бирмингамци направиха с идването на Scott Travis). След изкъртващите барабани, следва унищожителен класически осемдесетарски риф, писък от преизподнята и после купища сола, смени на темпото и дрезгавия и истеричен глас на Minoru Niihara. Самият албум изобилства от Музика!!! "King Of Pain" е последванана от грабващият пауър химн "Power Of Death". Мелодичността продължава и в "Death Machine". Целият диск е изпъстрен от рифовете на гениалния Akira Takasaki. Оригиналните бас линии на Masayoshi Yamashita преливат от фънк влияния. Вокалите на Minoru Niihara пасват идеално на композициите. "Doodlebug" и "Doctor From Hell" носят пантерски усещания. Спийдарската "Rule The World" връща лентата към откриващата "King Of Pain". "Straight Out Of Your Soul" и "Hell Fire" са пропити с южняшки саунд, преливащ в класически траш финал при втората. "Naraka" е тежка и отнесена пиеса. Фънкарията "#666" хвърля мостове към творчеството на групата от началото на новото столетие. Освен метализирани химни, японците умеят и да укротяват агресията със среднотемповия грууви хит "Emma" и с баладичните "Where Am I Going?" и закриващата класическа магия "Never Comes".

   Като недостатък на албума може да се посочи нешлифования звук и недоброто продуциране. На моменти се усеща липсата на втора китара, която да уплътни рифовете на Akira Takasaki - безграничен извор на идеи. Количеството на песните - цели 14 (!) - също утежнява продукцията. Но независимо от това, "King Of Pain" е най-здравият албум на Loudness от повторното събиране на оригиналиня състав през 2001 година. Пълна дивотия!!!