LUCA TURILLI'S RHAPSODY - "Ascending to Infinity"

Започваме с едно предупреждение. Ако предпочитате тематиката на вечерните новини, този албум определено не е за вас. Но ако си позволявате да дадете свобода на фантазията и мечтите, тогава може да предприемете пътешествието на изкачването към безкрайността - "Ascending to Infinity". Там гид ще ви бъде самият китарен маестро Luca Turilli, който в случая застава и зад клавишните, подкрепен от талантливите си помощници - басистът Patrice Guers, китаристът Dominique Luerquin и барабанистът Alex Holzwarth. Като ярка звезда блести талантът на младия вокалист Alessandro Conti, който достойно се представя на изпитанието да изпълнява партии, доскоро поверявани на един от най-добрите гласове в съвременния пауър метал - Fabio Lione. За Alex Holzwarth това е първо и последно участие с тази формация, тъй като след записите на албума се ориентира само към Rhapsody of Fire и е заменен от Alex Landenburg.

   Предисторията вече е добре известна - след албума им от 2011 г., "From Chaos to Eternity", емблематичната за повече от десетилетие група Rhapsody Of Fire се разделя на две - Luca Turilli's Rhapsody и Rhapsody Of Fire. В последната остават клавиристът Alex Staropoli, вокалистът Fabio Lione и присъединилият се през 2010 г. китарист Tom Hess. За известно време барабанистът Alex Holzwarth е ангажиран и в двете формации.

   В "Ascending to Infinity" от една страна Luca Turilli се чувства освободен от всякакво наложено статукво, но явно личи желанието му да продължи традициите на Rhapsody, както и да даде нов живот на изоставения през 2006 г. проект Dreamquest. С воля, въображение и размах на огромния си композиторски талант, италианецът успява да обедини тези тенденции, а в същото време да наложи индивидуален почерк със специфични включвания. Както преди 15 години, той отново подхваща "Legendary tales", но този път не слага началото на нова сага, а разказва различни легенди, където среща си дават доброто и злото във вечна борба. И все пак отделните музикални разкази звучат обединено, осъществявайки идеята за саундтрак звучене на албума. Така слушателите стават съпричастни с налагането на поредния термин за метъл жанр - cinematic metal (кинематографичен метъл). И докато мразещите жанровата какафония правят кисела физиономия, любителите на експерименти потриват ръце и чакат поредното чудо. Всъщност, още в началото на ревюто беше отправено предупреждение.

   В албума може да се чуе всичко, което очакват или не феновете на симфо-пауър метъла. Разказват се приказки и въпреки че фабулата на песните води в други географски ширини, дори в територията на мистичното, асоциацията с "1001 нощ" е застъпена с екзотични арабски мотиви. Като се започне от интрото "Quantum X", ориенталски мелодии присъстват като лайтмотив в целия албум, преплитайки се в най-невероятно комбинации, дори с мощните атаки на китарните сола. Богати оркестрации и хорове на английски и италиански - това е един от очакваните акценти в албума. Независимо, че присъстват в кавър на италианския тенор Alessandro Safina (песента "Luna"), нови и изненадващи като включвания са джазовите нотки. Към саундрак и мюзикъл звученето е подходено изключително умело, с ясни и издържани идеи. Най-характерни песни с такъв привкус са "Dante's Inferno", "Excalibur" и 16-минутната "Of Michael The Archangel And Lucifer's Fall". В тази насока логично се натрапва сравнението с албума "Imaginaerium" на Nightwish. Пищно разточителство от звуци се чува и в последната творба на прочутите финландци. Но за разлика от неуправляемия и на моменти безидеен хаос в "дисни метъла" на Tuomas Holopainen, в "Ascending to Infinity" здрава ръка слага юздите на мярката. Най-фрапираща е разликата във вокалите. Вместо немощното цвърчене на "Мини Маус", т.е. Anette Olzon и титаничните усилия на стария лъв Marco Hietala да я подпира, като в същото време не я заглушава, в албума на италианците се извисява красивия тенор на Alessandro Conti, на моменти в партньорство с хармониращи женски вокали. Luca Turilli е предпочел да не разкрива самоличността на певицата. Оперните вокали, соло или в дует, са много силен и успешен акцент в дебютната творба на Luca Turilli's Rhapsody.

   "Ascending to Infinity", заедно с "Neverworld's End" на Xandria и "Carolus Rex" на Sabaton, е една от най-сериозните заявки в стилистиката на епичния пауър метъл от издадените до сега през 2012 г. албуми. Новата творба на Luca Turilli и компания към настоящия момент заслужава оценка 10. Но надеждата на феновете е, че това е само началото на един ползотворен път. За да остане финалът отворен за нови музикални завоевания и още по-добри изяви, оценката е 9,5.