LUCA TURILLI'S RHAPSODY - "Prometheus - Symphonia Ignis Divinus"

Някои го наричат съвременен Вагнер, други го поставят редом с най-именитите модерни композитори на филмова музика, трети твърдят, че единствената му конкуренция е самият той. Дори да не сте любители на суперлативи, няма как да не признаете, че италианецът Luca Turilli е сред най-забележителните творци, подвизаващи се в момента на метъл сцената, въпреки че амбициите му далеч не се ограничават само в този жанр.

   "Prometheus - Symphonia Ignis Divinus" е второто произведение на частта от знаковата група Rhapsody Of Fire, която продължи като самостоятелен проект, обединен около китариста Luca Turilli с името Luca Turilli's Rhapsody. Разпространено твърдение е, че вторият албум е най-труден, защото вече липсва изненадата на дебюта и има критерии, които да се гонят и задминат. В случая летвата беше много висока - "Ascending to Infinity" (2012) постави шампионски стандарт и феновете с трепет зачакаха триумф или провал на следващия опит.

   "Prometheus - Symphonia Ignis Divinus" е достойно продължение на силния си предшественик и крачка напред като мащаби. Новата творба на Luca Turilli's Rhapsody се разлива нашироко и надалече – от земните недра до звездите и от древните загадки до най-авангардните технологии. Един нов, сай-фай Прометей пренася божествения огън през пространството и времето в търсене на изконния въпрос за Сътворението. Албумът е интелигентно, естетско произведение, не е съвсем лесно достъпен, но не е затворен и във формулата "само за ценители". Определено не е адресиран към тези, които търсят в метъла само бруталност и първична агресия, а по-скоро към тези, които твърдят, че метълът е класиката на съвремието.

   Освен маестро Turilli, другите герои взели участие в своеобразния кинематичен музикален куест са: вокалистът Alessandro Conti, басистът Patrice Guers, китаристът Dominique Luerquin и барабанистът Alex Landenburg. За последния това е първи албум с формацията, след напускането Alex Holzwarth, временно подвизавал се и в двете групи с име Rhapsody. Сред гост-изпълнителите и хористите се открояват Ralf Scheepers (Primal Fear), Dan Lucas (Karo), David Readman (Pink Cream 69) и френското сопрано Emilie Ragni.

   Началото на сагата дава парчето "Nova Genesis (Ad Splendorem Angeli Triumphantis)", което съчетава ролята на интро и въвеждаща композиция. Мнението дали албумът е концептуален е оставено отворено за личното възприятие и фантазията на слушателите. Може да се приеме, че търсенето на отговорите започва на родна земя, тъй като традиционните за групата парчета на италиански, в случая "Il Cigno Nero" ("Черният лебед") и "Il Tempo Degli Dei" ("Времето на боговете"), са изтеглени в първата част на творбата. Постепенно се обхващат и други географски ширини с песни на подходяща тематика. Друг начин на тълкуване на мисловната линия между парчетата би бил връзката с популярни филмови заглавия. Трета версия може да бъде своеобразна "разходка" между различни конспиративни теории, учения, митологии, мистика, фентъзи, даващи свое решение на вечната загадка за началото на началата.

   В музикално отношение "Prometheus - Symphonia Ignis Divinus" е много трудно да се опише, защото в него си дават среща няколко жанра и множество похвати. Инструменти и гласове се леят в хармония, надпяват се или се сражават във величествена полифония. Албумът е истински подарък за любителите на отлични вокални изпълнения. Няма как да не се отбележи, как високият тенор на Alessandro Conti красиво изпъква в хоровите пасажи. Дуетът между Conti и Emilie Ragni в оперната баладата "Notturno" е уникален. Двата гласа буквално извайват спиралата на сътворението, единството на ян и ин, на мъжкото и женското начало.

   Всички парчета са изключително картинни, с включени характерни за тематиката мотиви, като фолклорните пасажи в "One Ring To Rule Them All" или ориенталските мелодии в "King Solomon And The 72 Names Of God". Много трудно е да се посочат категорично най-добрите композиции, защото има за всекиго по нещо. "Rosenkreuz (The Rose And The Cross)", "Prometheus" и "Yggdrasil" със сигурност ще допаднат на тези, които предпочитат парчета с преобладаващи метъл елементи, баладите и италианските парчета ще станат любими на почитателите на симфоничните включвания, а финалната ода "Of Michael the Archangel and Lucifer's Fall Part II: Codex Nemesis", със своите над 18 минути, ще омае феновете на грандиозните сложни композиции.

   Новата творба на Luca Turilli's Rhapsody със сигурност не може да бъде жанрово определена, защото не търпи подобни рамки. Едно е сигурно – това е един изключително пленителен албум, който ако ви подчини на магията и красотата си, ще ви кара да го слушате отново и отново до безкрая на астралната спирала и отвъд.