MACABRE - "Grim Scary Tales"

Спомняте ли си "Sinister Slaughter" - албум на американската група Macabre? И по-конкретно обложката - някакъв извратен вариант на бийтълсовата "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band"? Тогава Macabre изтипосаха всички убийци, за които се бяха сетили и които бяха увековечили в диска. И тъй като "болен мозък почивка не знае" в края на януари тази година тримата незаменими извратеняци Nefarious (Charles Lescewicz), Dennis the Menace (Dennis Ritchie) и Corporate Death (Lance Lencioni) издадоха петия си дългосвирещ опус. Отново повлиян и посветен на най-големите изроди на нашето време - серийните убийци. "Grim Scary Tales" е енциклопедия на бруталността, вдъхновена от историите на такива изверги като френския аристократ Gilles de Rais ("The Black Knight"), който нарязвал деца и след това мастурбирал над техните органи. Ако това разбира се не ви е достатъчно, за да завъртите поне веднъж "убийствената" творба, чуйте разказа за канибала от 16 век в “The Big Bad Wolf", който на всичкото отгоре бил и върколак. Или за канзаското семейство "The Bloody Benders", което за собствено развлечение поило и гощавало посетителите в малкото си заведение от края на 19 век с кръв и гозби, приготвени от хора и коне. Или за Mary Ann Cotton ("Mary Ann"), отровила с арсеник 21 души. С патос е почетена норвежката мъжемразка Belle Sorenson Gunness ("Bella the Butcher"), отнела живота на над 40 души в това число и на две от дъщерите си. Унгарците също има с какво да се похвалят - в кюпа е Bela Kiss ("The Kiss of Death"), който за лична употреба съхранявал части от 24 млади девойки. Приказно! И като говорим за история, няма как да не са отбелязани върховете в касапското изкуство - Lizzy Borden, Влад тепеш, по-известен като Дракула, "прелестната" Elizabeth Bathory - много добър кавър по тяхно Сатанинско величие Venom и римския император Нерон, разбира се.

   Неслучайно още от създаването си през далечната 1984 година "момчетата" кръщават стила си "murder metal". От сегашните 14 перверзни хроники хвърчи кръв на талази, остриетата кълцат на парчета, търкалят се глави, а телесните части са разпръснати навсякъде. И всичко това поднесено с доволно количество извратеност и хумор. Стилът не подлежи на описание - за 49,36 минути с качестевни и с груби шевове са съшити - дет, грайнд, блек, прото-траш, кросоувър, стоунър, повлиян от бащиците “Black Sabbath" (обезкостена е "After Forever"), хеви метъл, гротеска, майкпатънови изстъпления, виртуозни сола, веселяшко кънтри, музика от детски песнички (за големия лош вълк), опера, фолклорни елементи и още, и още, и още... а разказите за "нежния" пол са опаковани в мелодични трели. Някаква висша форма на шизофрения!

   Така осем години след "Murder Metal" излиза патологията "Grim Scary Tales" - страшна приказка за малки и големи. По действителни случаи.