MAJESTY - "Thunder Rider"

Създадена с настоящото си име през 1997 г., групата сменя названието си на Metalforce през 2008 г. През 2011 г. бандата се реформира и връща отново първоначалното си име Majesty. Лидер и главен "идеолог" е вокалистът Tarek "Metal-son" Maghary, силно повлиян от творчесвото на Manowar и ревностен пазител на "истинския" метъл.

   Въпреки четиригодишната пауза преди издаването на "Thunder Rider", Majesty с нищо не са променили стила и подхода си, даже още повече са го "втвърдили" предвид съвременното развитие на хеви метъла. В годините, когато са създадени, първите им албуми звучат свежо и новаторски. Настоящото произведение на немците съвсем не е лошо или лишено от потенциал, проблемът е как са претворени тези възможности в избраната насока.

   Обложката на "Thunder Rider" определено е привлекателна и обещава поредната фентъзи или митологична битка. Едноименната с албума първа песен веднага привлича вниманието с хубава мелодия и запомнящ се припев. Не й отстъпват и следващите две парчета, но въпреки това се прокрадва чувството за "изпускане на нишката". "Make Some Noise" и "Metalliator" вече са абсолютен пълнеж , албумът губи инерция и темпо. В "Raise the Beast" са включени приятни рифове и припев, но песента е прекалено дълга и доскучава. "Thunder Rider" съдържа четири композиции над шест минути. Почти всички, донякъде с изключение на "Warlords of the Sea", създават впечатление за изкуствено удължаване, с безидейни повторения на еднообразни музикални фрази и текст. Не е пощадена дори нежната балада "Asteria". Към края на албума, стегнатата и с бодър барабанен ритъм "Rebellion of Steel" връща интригата на първите парчета. Във финалната песен "Metal Union" са включени внушителен брой гост-вокалисти - Sven D’Anna (Wizard), Hannes Braun (Kissin’ Dynamite), Mat Sinner (Primal Fear, Sinner), Patrick Fuchs (Ross The Boss), Andreas Babushkin (Paragon) и Marta Gabriel (Crystal Viper) и това успява да създаде повече разнообразие.

   Проблемът на Majesty е, че прекалено много държат да са "тру" и не дават никакъв шанс на музикални примеси и фантазия, които биха обогатили звученето на "Thunder Rider". Албумът съдържа изобилие от приятни мелодии и мотиви и при по-разчупен подход би надхвърлил наложеното му средно ниво. Новата творба на групата все пак има шанс да бъде приета радушно от традиционалистите и любителите на директния опростен архетип на пауър метъла.