MALLORY KNOX - "Signals"

Да, да, знам. Мога да си представя вече реакциите. "Какво, какви пък са тези сега?","Mallory какво?", "Вие шегувате ли се?", "Тези сигурно са поредните прехвалени лигльовци, които се слушат само от тийнейджърки". Или нещо такова. Е, вярно е, че Mallory Knox все още не са световноизвестни. Все още. И да, не всяка група взривила всякакви класации с дебюта си и с такъв талант успява да оправдае всички очаквания и да развие кариерата си до ниво, задържащо вниманието дори и на незаинтересованите фенове, но "Signals" е поне предпоставка и доста силен аргумент, че Mallory Knox поне имат потенциала да постигнат всичко това.

   Първото нещо, което трябва да се знае за дебютния албум на групата от Кеймбридж е, че той определено не е от тези, които ще впечатлят и грабнат вниманието ви от първия ви досег с него. Поне при мен беше така. Може би и очакванията ми бяха доста високи, особено след доста силното и обещаващо първо EP "Pilot", но "Signals" определено ми се стори твърде омекотен, радиофоничен и някак безличен на първо слушане. Както обаче обикновено се случва в такива ситуации, след няколко дадени шанса, нещата се промениха. Коренно. "Signals" просто е от онези албуми, които ти се "услаждат" все повече и повече с всяко слушане заради британската си елегантност, аристократичност и достъпната си агресия. Не очаквайте да бъдете впечатлени от изразните средства на Mallory Knox, а по-скоро от композиционния им усет и нюх към създаването на песни, които правят от, на пръв поглед, беззъбия и обикновен "Signals" сбор от мелодии и припеви, които доста бързо и неусетно ще се забият в главите ви. Другото силно качество, изпъкващо в близо четиридесетте минути музика е, че Mallory Knox са успели да създадат емоционално напрегнат албум, с хубава меланхолична атмосфера, който обаче просто не звучи лигаво и изкуствено. Доста важни елементи, особено когато се опитваш да твориш в широката ниша на такъв тип рок.

   Така че, ако сте фенове на качествената и хубава, мелодична музика, уморени сте едновременно от всичките "викащи" и "крещящи" банди, а имате нужда от нещо свежо и ново - чуйте "Wake Up", "Hello", "Death Rattle" или направо дайте шанс на целия "Signals". Излишно е да казвам, че към този албум трябва да се подхожда без никакви предразсъдъци и скептицизъм, ако искате да оцените Mallory Knox и това, което правят, подобаващо. Защото ако сте от тези, които ще чуят песните и албума с мотиви като: "Я да ги видим пък тези какво толкова ги хвалят, ама само за да намеря пет неща в музиката им, които да оплюя, пък и имиджа им един…", та да може после да разберем как: "Ъх, слушал съм го това хиляда пъти", "Тези приличат на не-знам-си-кой-си, нищо ново" и така нататък, наистина, няма нужда да слушате каквото и да е било. Mallory Knox не са "Natural born killers" и сигурно не са провокативни като Оливър Стоун и Куентин Тарантино, но пък все още могат да се явят като голямо и приятно откритие за доста от посетителите на този сайт.