MANEGARM - "Legions Of The North"

Ръководство за действие в условията на силна конкуренция и неблагоприятни обстоятелства - така може да се нарече предприетото от Manegarm преди издаването на седмия им дългосвирещ албум "Legions of the North". Формацията от Швеция съществува от 1995 г. и през изминалото време е завоювала репутация на група със стабилно представяне в блек-викинг стилистиката. Фолклорен елемент на музиката им придава цигулката, а известно омекотяване и разнообразяване на звученето се постига с включвания на женски вокали. Текстовете са на родния шведски език и са по мотиви от Скандинавската митология. Така нещата се развиват в утъпкано русло до издаване на албума "Nattvasen" ("Нощни създания") през 2009 г. През следващата година напуска басистът-тестописец, а през 2012 г. Manegarm се разделят и с цигуларя си. Изправени пред сериозна криза останалите музиканти от групата - "пеещият барабанист" Erik Grawsio и двамата китаристи Jonas "Rune" Almquist и Markus Ande, залагат на почти революционна промяна. Grawsio поема вокалните партии, баса и писането на текстове, а зад барабаните застава нов член на групата - Jacob Hallegren. В композирането вземат участие всички, а цигулките са записани от гост-музиканти. Така "Legions of the North" става факт - по-мелодичен и динамичен, с текстове на английски език, тук- там с женски вокали за колорит и "шведски финал" за екзотика. Явно по новата творба е работено със замах и креативност. Резултатът е просто красив - с неповторима сурова северна прелест, достатъчно открит за тези, на които не им се рови надълбоко и достатъчно многопластов за любителите на загадки. Творбата е дело на опитна банда, която донякъде е оставала встрани от най-комерсиалните образци в жанровия канон. Събирали сила през годините, вложили сполучливи идеи в подходящ момент Manegarm утвърждават практичния подход в развитието на една група, без да изневеряват на себе си, но и без да се капсулират в ненужни догми. Освен всичките си други достойнства, "Legions Of The North" е много разнообразно издание и песните не приличат една на друга. В същото време албумът се е получил смислово свързан чрез текстовете, без да е замислен като концептуален.

   "Arise" е симфонично интро с испански фолклорни мотиви, които преминават в барабанен марш. Началото на едноименната с албума "Legions of the North" удря шамар с бесен ритъм и ревове, които преливат в епични мелодии с руски привкус. В "Eternity Awaits" напевите от предното парче водят диалог с мрачни, зловещи харш вокали и китари, а бластбийтовете пръскат тъпанчетата, докато изведнъж настъпва кратка тишина и се чува биене на сърце. Парчето доразвива идеите си в хорови изпълнения с пауър привкус. Интересен подход е включването между доста дългите композиции по някоя кратка, като цигулковия инструментал "Helvegr" или акустичното китарно изпълнение "Vigverk", които пречупват схемата и внася нови мотиви, вариации на които може да се чуят в следващите песни. Тежестта на творбата се изнася от средната й част, там са най-дългите и разгърнати парчета, в които е вложена много фантазия и мощ на звученето. Такива композиции са "Hordes of Hel", "Tor Hjalpe", "Sons of War", които се стоварват като тежки чукове върху слушателите и увличат в сложни плетеници от звуци и обрати. Към финала на албума напрежението леко спада с по-укротения ритъм на "Echoes from the Past", където за пръв път се чуват женски вокали. "Fallen" изненадва с почти хард рок елементи, следва по-суровата и по-близка до блек метъл стилистиката "Forged in Fire", като на бесния барабанен ритъм контрастират хорове и мелодични лирични пасажи. "Raadh" е великолепен завършек на албума с меланхолични шведски фолклорни напеви и дует от женски и чисти мъжки вокали.

   "Legions of the North" е албум, който не може да се възприеме и най-вече да разкрие прелестта си от едно слушане. В същото време не е усложнен до отказ да бъде осмислен. Творбата е едно наистина похвално усилие на Manegarm, с основателни претенции да се нареди сред най-силните викинг метъл албуми на 2013 г.