MANEGARM - "Manegarm"

Едноименните с групата късни, а не първи албуми, често са лош знак - за изчерпване, претупване, комерс. Най-малко някой очаква едноименен с групата албум, под номер осем в дискографията ѝ, да остави преситен и капризен фен на фолк-викинг метъла с широко отворени очи, "гълтащ" парче след парче. Но Manegarm са сторили чудото, всъщност те по-точно го надграждат. Бандата фокусира отдавна полагащото ѝ се внимание с предната си творба "Legions of the North" (2013). Направи реверанс на по-мелодичното звучене, пропя стабилно на английски и това се оказа добър ход. Шведите обаче не спират дотук. С новото си произведение те предприемат още по-смели стъпки - разчупват още повече стила си, редуват песни на английски и на шведски, рискуват да включат няколко балади и създават уникален албум. В творбата може да се намери всичко - елементи на ретроспекция, тъй като с издаването на "Manegarm" се отбелязва 20-годишнината на групата, елементи от разнообразната палитра на фолк-викинг метъла, парчета с традиционно за групата звучене, балади и епоси. Manegarm са си позволили още волности. Направили са албум, на който самите те да се радват, подредили са песните както им е харесало, а не според сметките кое "ще хване ухото" и продаде. Дръзките им ходове обаче са успешни. Дискът е разнообразен, но стегнат и приятно слушаем.

   Началото на творбата е дадено, както беше споменато, донякъде противно на търговската логика, с доста дългото парче "Blodorn". Композицията обаче е доволно динамична, с периодични обрати на темпото, така че задържа вниманието до следващата песен - епичната "Tagen av Daga". "Odin Owns Ye All", към което групата пусна и клип, очевидно е създадено да бъде хитът на албума. Това е бойко парче с пауър метъл звучене, леко втвърдено и "наковано" от мощните дрезгави вокали на Erik Grawsio. Още по-достъпно го прави текстът на английски език. Следват изненадите - две приказни фолклорни балади, "Blot" и "Vigverk - Del II", които ще ви разходят из пейзажи със сурова северна красота. "Call of the Runes" и "Kraft" са повече в духа на традиционния за бандата стил, като второто парче е по-бавно и прави опит да подготви за следващата песен - "Barsarkarna fran Svitjod". Буквално прави опит, защото нищо не може да подготви за композиция с испански ритми, в която се пее за берсеркери. Странната "мешавица" обаче е толкова завладяваща, че след няколко секунди недоумение започваш да пляскаш с ръце в ритъм. "Nattramn" връща динамиката и по-суровото звучене. Обикновеното издание на диска завършва с кратката балада "Allfader", изпълнена изцяло с женски вокали. Песента носи нетипичното за викинг метъл албум чувство за омиротворение, но и извисеност, обещаваща награда извън този свят, в светлите чертози на Валхала.

   В специалните издания са включени още две парчета - "Manljus" и кавърът на Bathory "Mother Earth Father Thunder". В последния като гост-изпълнители се изявяват Jennie Tebler (сестра на Quorthon), A.A. Nemtheanga от Primordial и Mikael от Ereb Altor.