MASTERPLAN - "Time To Be King"

Модата на реюниъните сполетя и MASTERPLAN. Преди близо година вечният скиталец Jorn Lande (сред чиито митарства блестят Beyond Twilight, Ark, Millennium, The Snakes, Аvantasia и кой ли още не) се завърна при Roland Grapow и компания и ето че албум номер четири в дискографията на мултинационалната формация е вече факт. Това е и първият пълнометражен диск, който MASTERPLAN издават през пролетта (първите два излязоха на пазара през януари, а недооцененият трети с Mike DiMeo на борда - през февруари). Дали обаче ще ознаменува "нова пролет" за бандата?

   В музикално отношение “Time To Be King" звучи като естествено продължение по-скоро на епохалния дебют, отколкото на по-лежерния му наследник или "MK II". Логиката на групата и издателската компания е разбираема - Lande отново е в редиците ни, така че нека да дадем на верните фенове това, което искат. Окей, чудесно, обаче има една мъ-ъ-ъничка подробност - от излизането на онзи митичен диск изминаха цели седем години. И това, което тогава порази метъл братството по целия свят - а именно революционното и непостижимо за мнозина ювелирно балансиране на границата между класическия и модерен метъл, бруталното и нежното звучене, тежкото рифово свирене и космическите клавири - вече не е нещо необикновено. През 2003 година MASTERPLAN бяха новатори; през 2010-а са просто традиционалисти. В което няма нищо лошо, разбира се, макар че не е лесно да забравим високата летва, която самите момчета си поставиха.

   Продуциран от Roland Grapow и миксиран и мастериран от Mikka Karmilla в студио "Finnvox", Хелзинки, "Time To Be King" се открива от яростната, увенчана с корона от келтски мотиви "Fiddle Of Time", за да прелее в укротената рифова мощ на "Blow Your Winds" (MASTERPLAN винаги са обичали да слагат в началото на албумите си бърз експлозивен химн, следван от среднотемпов трепач с по-широк хитов потенциал). Третата песен, "Far From The End Of The World", е не само сред най-силните в диска, но и представлява впечатляваща квинтесенция на творчеството на квинтета - ударната мощ на ритъм-секцията разчиства вселенско бойно поле за сблъсъка между изпепеляващите китари и атмосферичните клавири, а титаничните вокали на Jorn Lande (забележете как звучи този човек, когато няма до себе си празноглавци за композитори!) запращат цялата грандиозна конструкция отвъд законите на познатата ни реалност. Едноименното парче "Time To Be King" е поредният величествен опус, издигащ необозримия си масив пред възприятията на слушателя, а мрачната философска балада "Lonely Winds Of War", макар и да е построена върху до болка познат мотив от операта на Александър Бородин "Княз Игор", е просто потресаваща - разпъната между Ада и Рая с подземните си, извиращи сякаш от Преизподнята китари, и устремените към небесните висини клавири, тя звучи като истинско библейско откровение. За съжаление следходникът й "The Dark Road" бележи доста нисък резултат със зле съшитата си структура и комбинацията от фалшив мелодраматизъм и изкуствени пози тип David Coverdale от страна на Lande. Седмата песен - "The Sun Is In Your Hands" - започва с подобаващ хъс и грууви атмосфера, но вълната от клишета, които отприщва, в съчетание с неубедителния й припев, продънва немощния й скелет. Може би затова "The Black One" изпъква на фона й, въпреки че и нейният припев страда от същия синдром. За позицията на предпоследно парче (където повечето банди слагат най-голямата шлака) ни чака голяма изненада - разчупената и изпълнена с исторически равносметки "Blue Europa" е сред най-стойностните композиции в диска и дори наподобяващият й нескопосано ученическо съчинение текст (Jorn Lande, какво да го правиш!) не успява да помрачи стокаратовия й блясък. Макар и не толкова силна, закриващата "Under The Moon" също се врязва дълбоко в черепните кутии, като единственият й недостатък е лаконичността й (времетраенето й е под 4 минути), защото идеите, вложени в нея, определено заслужават по-задълбочена разработка. За десерт имаме торта с изненада - бонус-тракът "Kisses From You", зад чието заглавие се крие изящна перла, изпъстрена с прелестни вокални хармонии в най-добрите традиции на Queen. Тази превъзходна музикална пиеса показва Lande в донякъде по-различна, ала не по-малко ослепителна светлина, която - силно се надявам! - няма да угасне с този албум. Защото, макар и сравнително късно, времето MASTERPLAN да станат крале настъпи. Въпросът е как ще продължи царуването им и колко дълго ще успеят да се задържат на трона…