MAZE - "Cell 7034"

2010-а година показа ясно, че съвременната българска метъл сцена може наистина да е съвременна. Групи като Wartime и Smallman изкараха продукция, за която "произведено у нас" не е само оправдание за различни недостатъци (били те по отношение на звук или на оформление), а демонстрация, че творение на родна група успява да звучи (и да изглежда) на международно ниво. Това, разбира се, е колкото добър атестат, толкова и тежко бреме, тъй като оттук насетне все повече родни групи ще трябва да се равняват по тези стандарти. И, надявам се, това ще издърпа сцената към едно по-високо ниво. Тенденцията за движение в правилна посока вече се вижда и през настоящата 2011-а с тук разглеждания албум на софиянците Maze - "Cell 7034".

   Групата съществува от 1996 г., но след няколко години на музикалния небосклон прекратява активността си и подновява работа едва през 2008 г. И "Cell 7034" се явява техният дебютен албум. Опитът Maze да бъдат отнесени към даден стил може да е малко хлъзгаво начинание, затова и ще използвам определението, което самите музиканти (Гиздов - вокали, Васил Андреев - бас, Явор Костадинчев - китара, Стеф Стефанов - клавишни и Кирил Илиев - барабани) са си избрали - алтернатив/метъл.

   Още в откриващото парче "The Cube" се забелязва един от най-характерните елементи за звука на групата - клавишните инструменти. Ефектът, който те създават, добавя лек готически привкус към музиката, макар че основните влияния трябва да се търсят по-скоро в групи като Static-X, Godsmack, Linkin Park и Papa Roach. Предпочитанията си към част от тях самите Maze демонстрират и с кавъри по концертите си. Особености от стила на споменатите банди могат да се открият, но като цяло вдъхновенията са порядъчно омесени в хомогенната сплав на "Cell 7034". В общия микс китарите са изнесени малко по-назад, което редом с преобладаващите чисти вокали и клавишните, дава по-полиран и по-широко достъпен облик на музиката на групата. Това обаче не e достатъчно да обрисува картината, тъй като агресивните рифове и вокали (вече споменах по-горе Static-X и Godsmack) също са чест гост на парчетата, а понякога ги обладават изцяло ("Doze"). Солата, където ги има, са опростени, но добавят интересни разклонения в структурата на тъканта на диска. Ако не ги търсите, може и въобще да не забележите отсъствието им. Гарантирам ви обаче, че веднага ще отчетете топлите китарни тонове в "Shattered Dream". Именно в нея се забелязва и лека нестабилност във вокалите - симптом, който се появява тук-там из албума и вероятно ще е един от елементите, върху които Maze ще трябва да наблегнат за в бъдеще. Това, което обаче със сигурност трябва да запазят (и да доразвият), е усетът към хващащите мелодии, което ги е извело до прекрасни попадения като "No Name", "Everything Ours" и "Bloody Dew".

   Като цяло "Cell 7034" изпълнява задачата да представи една нова и актуално звучаща група, която няма аналог на българската сцена. Или поне аз не сещам за такъв. Но важното е, че за Maze лабиринтът на самоосъзнаването вече е прекосен. Сега обаче идва следващият пъзел - този на самоусъвършенстването и на трудния втори албум.