MECHINA - "Conqueror"

Веднага започваме с уточнението, че разглежданият тук втори студиен албум на все още не особено популярното чикагско формирование Mechina, появил се официално в първия ден от все още прохождащата 2011 г., ще влезе под кожата най-вече на поклонниците на добрите стари Fear Factory. Да, именно музиката на Burton Bell и Dino Cazares от славните времена на "Demanufacture" и "Obsolete" е залегнала в основата на неоспоримите влияния, почерпени с пълни шепи от четиримата им млади сънародници при изковаването на "Conqueror", което може да се тълкува и като плюс, и като минус. Минусът е, че ма-а-алко повече собствен почерк не би навредил на главните ни герои кой знае колко, но пък добрата новина е, че уроците, научени във "фабриката за страх", в случая са приложени по възможно най, ама наистина най-добрия начин.

   По същество, стегнатият индъстриъл дет метъл на Mechina, умело раздвижван от специфичното редуване на преобладаващия злокобен рев с мелодични вокални партии, бликащи от гърлото на Dave Holch, и доминиран от насечени китарни откоси и брилянтно "наредени" картечни барабани, бива чудесно подсилен от футуристични семпли и тонове космически клавирни оркестрации, дело на китариста Joe Tiberi. Последните се явяват до голяма степен основният елемент в музиката на Mechina, отличаващ я донякъде от FF-първообразите - факт, който може да се усети по цялото "протежение" на албума, но най-вече в интрото, аутрото и интерюдията. И макар въпросните три инструментални отклонения да заемат 1/4 от общо едва 38-те минути на "Conqueror", парчета като едноименното, "Internecion", "Pray to the Winds" и особено "Non Serviam" компенсират по прекрасен начин краткото времетраене на диска, доставяйки максимална наслада на всеки закоравял фен (или FFен) на звуковия сайбър-екстремизъм. С три думи - годината започва чудесно!