MEKONG DELTA - "Wanderer on the Edge of Time"

След като нашумяха в края на 80-те с албуми като "The Music of Erich Zann" (1988), "The Principle of Doubt" (1989) и "Dances of Death" (1990), изтъкани от уникалния за времето си прогресивен траш метъл (по-популярен като техно траш в онези години), дирижираните от басиста Ralf Hubert берлинчани Mekong Delta се поизгубиха от световното аудио-полезрение. Дали причината се криеше във всепомитащия щурм на по-комерсиалните поджанрове в метъла и потъването на по-авангардните им "събратя" в тоталния ъндърграунд или в не особено здравословните постоянни смени в състава на групата, дала първоначалното поле за изява на днес повсеместно познати музиканти като Jörg Michael, Peavy Wagner и Uli Kusch, бихме могли само да гадаем. Факт е обаче, че след някак недооцененото великолепие на майсторската интерпретация на "Картините" на Модест Мусоргски в "Pictures at an Exhibition" преди цели 13 лета, бойците от делтата на Меконг едва ли не потънаха в небитието...

   За щастие, преди около три години се появиха плахи признаци на възраждане с "Lurking Fear", а днес изцяло обновената и подмладена армия на хер Hubert сякаш е на път да завоюва отново заветните метъл възвишения с деветия си албум. Всъщност, думата "албум" е някак бедна и не е особено точна в случая, тъй като квинтетът е създал една истинска, пълнокръвна прогресив метъл опера. Да, опера, при това издържана в каноните на жанра - с интродукция, увертюра, 7 действия, 5 интерлюдии и тържествен финал, завършващ футуристично-апокалиптичната история за бродещия "по ръба на времето" цигулар, изобразен и на обложката на диска.

   Макар лично за мен най-ценни от съдържателна гледна точка да са именно инструменталните партии, поднесени под формата на споменатите преди малко интерлюдии и разгръщащи в максимална степен композиторския и музикантски гений на Ralf Hubert и настоящите му съратници Benedikt Zimniak (китара), Erik Adam H. (китара) и Alex Landenburg (ударни), безспорните кулминационни моменти в "Wanderer on the Edge of Time" настъпват в седемте същински песни (действия), сякаш "обречени" да се харесат безрезервно на болшинството прог метъл поклонници. Огромна "заслуга" за това има и новият вокалист на Mekong Delta, Martin LeMar, който върши работата си изключително мощно и майсторски - същински прогресивен змей, реещ се в небе, пълно със себеподобни... Е, точно това е и основният проблем на изданието, поне от чисто субективна гледна точка - макар Martin да е категорично най-обиграният певец, преминавал някога през лагера на германците, тембърът и маниерът му на гласоизразяване са абсолютно типични за стила и придават досадна прог метъл шаблонност в цялостното звучене на записа. За щастие, виртуозността отново е налице, черпещите с пълни шепи от класическата музика композиционни похвати - също, ето защо и крайният резултат спокойно би могъл да се опише с дума и половина - (почти) великолепен.