MERCENARY - "Metamorphosis"
2011, NoiseArt Records
Метаморфозата на Mercenary вече е напълно завършена. В края на 2009 г. датската мело-дет банда претърпя тежък удар с напускането на трима от шестимата си членове - братята Mikkel и Morten Sandager - съответно вокали и клавишни и барабаниста Mike Park. Попаднали в позиция на нокдаун, останалите музиканти решиха да трансформират секстета в квартет, като басистът Renе Pedersen се нагърбва с всички вокали, а за записите на новия албум соло китаристът Martin Buus поема клавишните партии. Единственият новак е зад ударните - Morten Lowe, свирил с банди като The Arcane Order, Submission и Slugs.
С оглед на споменатите събития фениксът на обложката е твърде предвидим избор, но все пак основният въпрос, който вероятно вълнува феновете по отношение на "Metamorphosis", е дали творческият потенциал на Mercenary се е съхранил. Отговорът е твърдо "да" и дискът не пести убедителност в своите 49 минути. Без да притежава завършеността на шедьоври като "Hours That Remains" или "11 Dreams" или пък да достига класата на великолепния предходник "Architect of Lies", албумът съдържа достатъчно материал, за да зарадва както старите почитатели, така и да привлече евентуални нови. Всички характерни елементи на Mercenary са налице - разгърнати, многоизмерни композиции ("Velvet Lies"); меланхолични мелодии и преминаване между различни песенни настроения ("The Follower"); раздвижени, плътни клавишни партии (обърнете внимание на финалната част на "In a River of Madness"); или пък тресни, изнесени почти изцяло в хеви стилистиката ("The Black Brigade"). Rene Pedersen се справя идеално с двойната си вокална задача и липсата на братята Sandager почти не се усеща.
Всъщност, стилово това си е същата онази група, която умело комбинира мело-дет метъл похвати, съчетани с умерена доза прогресив подправки, но този колектив тепърва ще се стикова, за да постига оптимални резултати. "Metamorphosis" е сигурна и уверена първа крачка в тази посока.
Whiplash
С оглед на споменатите събития фениксът на обложката е твърде предвидим избор, но все пак основният въпрос, който вероятно вълнува феновете по отношение на "Metamorphosis", е дали творческият потенциал на Mercenary се е съхранил. Отговорът е твърдо "да" и дискът не пести убедителност в своите 49 минути. Без да притежава завършеността на шедьоври като "Hours That Remains" или "11 Dreams" или пък да достига класата на великолепния предходник "Architect of Lies", албумът съдържа достатъчно материал, за да зарадва както старите почитатели, така и да привлече евентуални нови. Всички характерни елементи на Mercenary са налице - разгърнати, многоизмерни композиции ("Velvet Lies"); меланхолични мелодии и преминаване между различни песенни настроения ("The Follower"); раздвижени, плътни клавишни партии (обърнете внимание на финалната част на "In a River of Madness"); или пък тресни, изнесени почти изцяло в хеви стилистиката ("The Black Brigade"). Rene Pedersen се справя идеално с двойната си вокална задача и липсата на братята Sandager почти не се усеща.
Всъщност, стилово това си е същата онази група, която умело комбинира мело-дет метъл похвати, съчетани с умерена доза прогресив подправки, но този колектив тепърва ще се стикова, за да постига оптимални резултати. "Metamorphosis" е сигурна и уверена първа крачка в тази посока.
Whiplash
Други ревюта на MERCENARY