MERCENARY - "Through Our Darkest Days"
2013, NoiseArt Records
Талантливата банда от Олбор, Дания не заслужава съдбата си на вечно догонваща и справяща се "в движение" с честите промени в състава си. Музиката на Mercenary винаги е предлагала свеж, идеен и разнообразен мело-дет метъл в специфична трактовка и трудно оставя безразличен всеки открил тази група за себе си.
След двойката успешни творби "The Hours That Remain" (2006) и "Architect of Lies" (2008), драстичните промени в състава налагат на практика ново начало. Въпреки това, групата успя да намери сили и да продължи сравнително сполучливо с "Metamorphosis" (2011).
Новият албум "Through Our Darkest Days" логично съдържаше загадка дали с него групата ще демонстрира укрепване и израстване в новия състав. Музикантите обаче са избрали по-скоро път встрани, отколкото нагоре. Творбата звучи стабилно, но не предлага нищо ново като концепция спрямо правеното от групата досега. Опитът за някаква допълнителна модернизация с акцент върху по-метолъкор звучащи харш вокали не е някаква изненада - групата никога не се е ограничавала в строги стилови рамки. Успешните усилия на вокалиста Rene Pedersen да внесе разнообразие в стила си заслужават адмирации. Известно е, че той се справя добре и с чистото пеене, и с ревовете, след напускането на Mikkel Sandager.
Парчетата в "Through Our Darkest Days" по традиция са разнообразни. Първата част на албума се отличава с по-спокойни и среднотемпови композиции. Тук като най-запомняща се може да се посочи едноименната с албума "Through Our Darkest Days", балансираща успешно между чисто пеене и ревове, дет и пауър похвати. Втората част на изданието бележи по-стегнато темпо. Може би най-впечатляващи парчета са агресивното "Generation Hate" и финалното епично звучащо "Forever the Unknown".
Въпреки липсата на изявено новаторство и изненади, новият албум на Mercenary е една приятна творба, предполагаща добър прием от феновете на групата.
HeathenHeart
След двойката успешни творби "The Hours That Remain" (2006) и "Architect of Lies" (2008), драстичните промени в състава налагат на практика ново начало. Въпреки това, групата успя да намери сили и да продължи сравнително сполучливо с "Metamorphosis" (2011).
Новият албум "Through Our Darkest Days" логично съдържаше загадка дали с него групата ще демонстрира укрепване и израстване в новия състав. Музикантите обаче са избрали по-скоро път встрани, отколкото нагоре. Творбата звучи стабилно, но не предлага нищо ново като концепция спрямо правеното от групата досега. Опитът за някаква допълнителна модернизация с акцент върху по-метолъкор звучащи харш вокали не е някаква изненада - групата никога не се е ограничавала в строги стилови рамки. Успешните усилия на вокалиста Rene Pedersen да внесе разнообразие в стила си заслужават адмирации. Известно е, че той се справя добре и с чистото пеене, и с ревовете, след напускането на Mikkel Sandager.
Парчетата в "Through Our Darkest Days" по традиция са разнообразни. Първата част на албума се отличава с по-спокойни и среднотемпови композиции. Тук като най-запомняща се може да се посочи едноименната с албума "Through Our Darkest Days", балансираща успешно между чисто пеене и ревове, дет и пауър похвати. Втората част на изданието бележи по-стегнато темпо. Може би най-впечатляващи парчета са агресивното "Generation Hate" и финалното епично звучащо "Forever the Unknown".
Въпреки липсата на изявено новаторство и изненади, новият албум на Mercenary е една приятна творба, предполагаща добър прием от феновете на групата.
HeathenHeart
Други ревюта на MERCENARY