METALLICA - "Hardwired...To Self-Destruct"

"Слуша ли новия албум на Metallica? - Не, гледах го". Така може да звучи разговор между фенове за 10-ия студиен албум на метъл легендите от Лос Анджелис - "Hardwired...To Self-Destruct". Албум, който се сдоби с видеоклип към всяка от 12-те песни в него още преди официалното му издаване. Абсолютно безпрецедентно, десет от видеата бяха пуснати онлайн в рамките на по-малко от 24 часа на 17 и 18 ноември - точно преди излизането на вече появилия се в торентите диск. Дръзка ПР акция, която май-май нямаше особен ефект върху продажбите. Творбата пласира 291 000 бройки за дебютната си седмица. През 2008-а "Death Magnetic" имаше 329 хил. продажби за първата си цяла седмица, но още 490 хил. само за три дни преди това. Все пак сега Metallica могат да се похвалят с шести албум, заел първа позиция в Топ 200 на "Billboard", което е историческо постижение.

   Албумът, определян от самата банда като груув ориентиран, е първи двоен за Metallica и се появява цели осем години след предшественика си "Death Magnetic". Времетраенето му обаче е 77 минути и половина - само три минути и половина повече, отколкото побира един стандартен компактдиск. Сякаш при сглобяването на материала някой е казал "стоп" в първия възможен момент след 74-ата минута.

   "Hardwired...To Self-Destruct" се отличава и с още нещо - това е първа творба на Metallica, композирана без участието на китариста Kirk Hammett, откакто той е в бандата. Официално причината е изгубеният преди две години телефон с 250 идеи за рифове. Как така никоя от тези идеи не е била възстановена за две години не е ясно. Все пак, основните мотори в групата винаги са били Hetfield и Ulrich. Така е и сега, като само в едно от парчетата - "ManUNkind" - е записано съавторство на басиста Robert Trujillo. Продуцент, саунд-инженер и отговорен за смесването е Greg Fidelman - padawan на Учителя Rick Rubin.

   Нека разгледаме "Hardwired...To Self-Destruct" песен... клип по клип.

   Откриващото, полу-заглавно, парче е "Hardwired", чието видео бе пуснато в деня на анонса на албума. Песента е само 3 минути, а всички останали са от 5 и половина минути нагоре. Случайност? Съвсем не - "Hardwired" се явява пилотен сингъл от албума и трябва да бъде излъчвана по радиа и телевизии. Оттам и краткото ѝ времетраене, което пък я прави и една от най-стегнатите и качествени композиции, тъй като липсва излишното протакане на повечето от останалите песни. А припевът е така небрежно нецензурен, че се чудим това Metallica ли са, или Korn. Още с откриващото парче обаче в слушателя се загнездва едно чувство, което може би ще изкристализира накрая при изслушване на диска. Режисьори на клипа са Colin Hakes и някой си "The Artist".

   Номер две е "Atlas, Rise!". В тази песен все още има някакъв начален тласък, който ни кара да следим с известна доза интерес и да намираме нещо по-малко или повече завладяващо. Има и хващащ припев, в който Hetfield призовава могъщия титан (казано по англо-саксонски) Атлес, който в митологията крепи Земята на плещите си, да се изправи. Чувството, започнало с първото парче, обаче се засилва. Клипът реди като мозайка различни кадри от студиото, в които квартетът репетира, записва и се забавлява, подобно видеото към "Nothing Else Matters". Режисьор е Clark Eddy.

   "Now that We're Dead" е подчертано мелодично хеви парче, в което за първи път, откакто е в групата, чуваме бекингвокали на Robert Trujillo. Минал през Ozzy Osbourne, Black Label Society, Suicidal Tendencies и мн. др., но в Metallica попаднал на хора и станал човек. Току-виж се появила и алтернативна версия на песента с гост-вокалистка Lzzy Hale. Такава колаборация не би звучала никак зле. Сериозно! Първи от трите видеоклипа, режисирани от агенция "Herring & Herring", която е отговорна и за обложката и цялостния артуърк на "Hardwired...To Self-Destruct". Бандата, която беше заявила, че никога няма да направи видеоклип, сега е клиент на ПР компанията, обслужваща Бионсе, Опра Уинфри, Хилъри Суонк, Ozzy Osbourne, Илайджа Ууд, Лили Алън, Памела Андерсън и мн. др. Хакуна матата, такъв е кръговратът на живота.

   Следва "Moth into Flame". Какво?!? Моля ви се, Metallica имат песен със заглавие "Молец в огъня"?!? Това е слабо дори и като алегория. На ниво около трети клас. А и текстът преекспонира препреекспонираната тема за наркотиците. Е, поне Hetfield няма да получи Нобелова награда за литература за създаването на нов поетичен изказ в американската песенна традиция. "Ама те имат песен и за Сънчо, пък за нея сигурно ще кажете, че е яка", би ни опонирал някой фен. Да, яка е. Яка е и днес, 25 години по-късно. А представяте ли си да тананикате "Moth into Flame" след 25 години или телефонът ви да звъни с мелодията ѝ? Не, нали?
   Замалко да забравим. Режисьор на видеото с нощните пеперуди е Tom Kirk.

   "Dream No More" е композиция с гръндж привкус и антиутопичен психо-шизофреничен клип, сътворен отново от Tom Kirk и позициониран кинематографично леко в стил Спиндермаан. Този човек (режисьорът) наистина иска тръпки да ви побият след онази история с нощните пеперуди. Бр-р-р-р-р...

   "Halo on Fire" е най-дългата песен в албума - над 8 минути. За този клип Metallica и "Herring & Herring" обявиха кастинг за фенове от всевъзможни етноси, различен пол и възраст, които да участват в леки батални сцени и като статисти. Кастингът е успешен и със сигурност извън кадър всички участващи са се скъсали да си правят селфита. Видеото разказва историята на атлетична мъжкарана, препитаваща се като уличен боец. Същинско Тру стори. В главната роля е чешкият модел от ново поколение Яна Кнауерова. Композицията има носещ мелодичен риф и относително разнообразие от китарни пасажи и сола и почти не втръсва, но ни кара да си спомняме как някога Metallica пишеха дълги песни, защото им идва отвътре, а не защото "така трябва".

   Седмата песен е "Confusion". Режисьор(ка) е Claire Marie Vogel, а главната героиня във видеото се бори с пост-травматичен синдром от войната в Ирак. Жената е ту на фронта, ту се лута изненадано в корпоративната джунгла, за да се срещне накрая и влезе в двубой със самата себе си. Пустите му американци изпитват маниакална необходимост да страдат и да се фрустрират от последствията от водени от тях войни някъде далеч на изток. Да видим дали Lars ще се върне в Дания, след като Доналд Тръмп беше избран за президент.

   "ManUNkind" не е песен в прослава на "Манчестър Юнайтед", нито на ООН. Това е песен-антитеза на Човечеството с библейска тематика, а клипът отдава почит на нещо трю, зловещо, кърваво и мрачно, идващо от Норвегия. Няма грешка. В началото на видеото виждаме надпис "Metallica", очевидно имитиращ логото на Mayhem. Действието се развива в ъндърграунд клуб, където четирима млади музиканти с корпспейнт, дълги коси и олдскул дрехи и патрондаши довеждат публиката до екстаз. Кулминацията настъпва, когато фронтменът реже ръцете си с нож и счупена бутилка, кръвта му плиска по лицата на хората в първите редици, а накрая свинската глава, красяща сцената, е запокитена сред феновете, които "блудстват" с нея...
   Режисьорът не е случаен. Това е шведът Jonas Akerlund, който в началото на 80-те участва в Bathory. KVLT!
   Песента не е истински норвежки блек метъл, но не е и никак зле.

   И тогава идва Отмъщението! - "Here Comes Revenge". Интрото на песента съвсем не е за подценяване, докато James не запее. Сещате ли се за онова дебнещо ни отначало чувство? Анималистичен анимационен клип с главен герой хуманоидна петниста хиена - сериен убиец. Чиито жертви оживяват и си отмъщават. Първо изяждат зърнената закуска и кексчетата на злодея, а после окачват неговата глава като трофей на стената. Декапитацията както и да е, но това със закуската е твърде жестоко :-( Тук отново имаме жена режисьор - Jessica Cope.

   "Am I Savage?", пита протагонистът в следващото парче. "Не и с тези фешън дрешки", бихме казали ние. Във видеото Двете херинги ("Herring & Herring") срещат задочно Христо Явашев - Кристо, който не опакова сгради, а човеци. Клипът не се препоръчва за деца под 14-годишна възраст и хора с чувствителни стомаси. Възпълен чичко с прилепнало трико в цял ръст не е най-приятната гледка дори и за зрителки с Комплекс на Електра. А мъжгината на чичкото виси на екрана повече от 10 секунди... Не е чудно, че в един момент главният герой полудява и започва да буйства.

   "Murder One" вече е як пирон, забит на точното място. Песента и видеото са здрав и завладяващ трибют на Lemmy Kilmister. Metallica намекват, че още го могат. Или че взимат виагра. Дано не е второто, защото би било в пълно противоречие с веруюто на Lemmy и мръснишкия директен рокендрол на Motorhead. Режисьор е Robert Valley. В клипа има всичко, за което и с което мистър Kilmister е живял - цигари, уиски, дрога, мадами, мотоциклети, железни кръстове, Вермахта и Луфтвафе, "Rainbow Bar & Grill", ротативки. Не непременно в този ред.

   За завършек Metallica и режисьорът Phil Mucci искат да изплюем кокалчето. "Spit Out the Bone" е постапокалиптична песен/видео, в което ни внушават, че човечеството е вредно за планетата, на която живеем. (По)кажете ни нещо, което не знам/не сме виждали, моля! Кунг-фу сцени на фона на анихилиращи хора летящи машини и киборги е някак нелепо. В този точно случай клипът разваля иначе доста хубавата песен. Наистина за финал са оставени двете може би най-яки парчета, наред с откриващото. При това положение е по-добре да слушате избирателно няколкото стойностни композиции от албума, вместо да го "гледате целия".

   А накрая зародилото се в началото смътно чувство добива форма. То е, че "Hardwired...To Self-Destruct" е албум, направен насила и излишно разтеглен. Защото между "Reload" и "St. Anger" има 6 години разлика, още 5 години до "Death Magnetic" и сега 8 години за новото произведение. Това са четири албума за почти 20 години. Нещо, което е нормално за групи като AC/DC и Rolling Stones, но за Metallica изглежда като изпадане в творческа криза. Или пък криза на средната възраст...