MINISTRY - "Relapse"
2012, 13th Planet Records/AFM Records/Wizard
Ministry се оттеглиха. След жестоките разправии с (вече) бившия президент на САЩ, Джордж Буш, великите индустриализатори се сбогуваха с феновете, но не и със самата индустрия. Поредица компилации, дузина кавъри, няколко ремикси, лайв и DVD комплектът "Adios… Puta Madres", както и документалният филм хитро те подканяха да превърнеш дома си в малък музей на една от по-важните метъл банди на последното двудесетилетие. Очаквано смелчаги/глупци да посегнат към нейния трон не се намериха. Даже да ги имаше, те никога не биха успели да запълнят зейналата във фенските сърца празнина. Тя си стоеше там близо пет години…
Достатъчно! Министър-председател Al Jourgensen повежда правителството си на нов мандат. Последен. Или… „последен"? В своите намерения да се откаже той уверяваше и с "The Last Sucker". Явно обаче г-н Jourgensen не може да бездейства на фона на актуалните политически проблеми в Америка. Както вече се знае, новият мандат ще бъде съвсем кратък. С точност - едно световно турне време. Въпросът е какви резултати се очакват от „правителството" в този (поставен от него самото) срок. Е, отговорът вече е факт: "Relapse". Задоволителен отговор, безспорно.
Албумът започва повече от чудесно с "Ghouldiggers", където Jourgensen се отнася с досада, неприязън, насмешка към музикалния бизнес и проявява цинизъм спрямо няколко покойни рок легенди. „'Щото те вече са мъртви", а той не е. И го крещи с всичка сила: „Не съм умрял още!" Отново и отново. Затова "Relapse" не е обикновен албум. Направен е от банда, изпълнена с живот. Банда, заредена със силна енергия. Трашираният ритъм на "Ghouldiggers" помпа рискови дози адреналин в кръвта. В „междукитарното" пространство протича електрически разряд и… Неудържимо соло раздира въздуха. Повтарящ се риф без продължение ефектно завършва песента. След такъв (идеален) старт Ministry не само отказват да намалят темпото, а успяват да развият пълна скорост с бруталията "Double Tap". Нейният бийт е от типа „автоматично оръжие" - за секунди ти надупчва главата.
Докато парчета като заглавната машина и затварящата "Bloodlust" притежават неоспорим хитов потенциал, "Relapse" като че ли си остава най-силен в средата. Кавърът на кросоувър титаните S.O.D., "United Forces", намира своето място в албума, като по никакъв начин не нарушава вече постигнатия баланс. Защото Ministry пречупват класическия химн от "Speak English or Die" през своята призма и добавят още малко хъс, който никога не е излишен. Веднага след това е време за пилотния сингъл "99 Percenters" и ако в "Relapse" има песен, способна да припомни славните времена на бандата, то шансовете са да бъде точно тази.
Наистина, тук няма база за сравнение нито с дефинициите на индъстриъл метъла "The Land of Rape and Honey" и "The Mind Is a Terrible Thing to Taste", нито с катапулта (който изстреля Ministry към комерсиалния успех) "Psalm 69: The Way to Succeed and the Way to Suck Eggs". Въпреки това присъства известна вероятност "Relapse" да се окаже важен албум, дори без да сме усетили. Той е тук сякаш по необходимост. В ера, когато дъбстеп и всевъзможни други аудио „синтетики" свободно проникват в Праведната Музика, раждат една нова химера, налагат се сред младото поколение и провокират старото, Ministry се активизират и отварят фабриката за пневматични перфоратори.
"Relapse" не предлага нищо неизсвирено от татковците на електро-метъл киборга. Направен е по перфектно обиграна формула. Пропорциите са точни, качеството - гарантирано. Този албум е достатъчно тежък и електричен, за да се определи като достойно завръщане. Проблемът е, че му липсва от онова величие, което би било най-подходящо за триумфалното оттегляне на група като Ministry. А "Relapse" е „прецакан" да маркира както новото й начало, така и окончателния й край.
От друга страна… Наблюдавайки какво удоволствие изпитва Al Jourgensen от това да „напуска", може би все пак един ден той ще се появи отново. Изневиделица и набързо, колкото да си кажем „чао" за пореден път. Завръщайте се по-скоро, мистър Jourgensen, става ли?
Shub-Niggurath
Достатъчно! Министър-председател Al Jourgensen повежда правителството си на нов мандат. Последен. Или… „последен"? В своите намерения да се откаже той уверяваше и с "The Last Sucker". Явно обаче г-н Jourgensen не може да бездейства на фона на актуалните политически проблеми в Америка. Както вече се знае, новият мандат ще бъде съвсем кратък. С точност - едно световно турне време. Въпросът е какви резултати се очакват от „правителството" в този (поставен от него самото) срок. Е, отговорът вече е факт: "Relapse". Задоволителен отговор, безспорно.
Албумът започва повече от чудесно с "Ghouldiggers", където Jourgensen се отнася с досада, неприязън, насмешка към музикалния бизнес и проявява цинизъм спрямо няколко покойни рок легенди. „'Щото те вече са мъртви", а той не е. И го крещи с всичка сила: „Не съм умрял още!" Отново и отново. Затова "Relapse" не е обикновен албум. Направен е от банда, изпълнена с живот. Банда, заредена със силна енергия. Трашираният ритъм на "Ghouldiggers" помпа рискови дози адреналин в кръвта. В „междукитарното" пространство протича електрически разряд и… Неудържимо соло раздира въздуха. Повтарящ се риф без продължение ефектно завършва песента. След такъв (идеален) старт Ministry не само отказват да намалят темпото, а успяват да развият пълна скорост с бруталията "Double Tap". Нейният бийт е от типа „автоматично оръжие" - за секунди ти надупчва главата.
Докато парчета като заглавната машина и затварящата "Bloodlust" притежават неоспорим хитов потенциал, "Relapse" като че ли си остава най-силен в средата. Кавърът на кросоувър титаните S.O.D., "United Forces", намира своето място в албума, като по никакъв начин не нарушава вече постигнатия баланс. Защото Ministry пречупват класическия химн от "Speak English or Die" през своята призма и добавят още малко хъс, който никога не е излишен. Веднага след това е време за пилотния сингъл "99 Percenters" и ако в "Relapse" има песен, способна да припомни славните времена на бандата, то шансовете са да бъде точно тази.
Наистина, тук няма база за сравнение нито с дефинициите на индъстриъл метъла "The Land of Rape and Honey" и "The Mind Is a Terrible Thing to Taste", нито с катапулта (който изстреля Ministry към комерсиалния успех) "Psalm 69: The Way to Succeed and the Way to Suck Eggs". Въпреки това присъства известна вероятност "Relapse" да се окаже важен албум, дори без да сме усетили. Той е тук сякаш по необходимост. В ера, когато дъбстеп и всевъзможни други аудио „синтетики" свободно проникват в Праведната Музика, раждат една нова химера, налагат се сред младото поколение и провокират старото, Ministry се активизират и отварят фабриката за пневматични перфоратори.
"Relapse" не предлага нищо неизсвирено от татковците на електро-метъл киборга. Направен е по перфектно обиграна формула. Пропорциите са точни, качеството - гарантирано. Този албум е достатъчно тежък и електричен, за да се определи като достойно завръщане. Проблемът е, че му липсва от онова величие, което би било най-подходящо за триумфалното оттегляне на група като Ministry. А "Relapse" е „прецакан" да маркира както новото й начало, така и окончателния й край.
От друга страна… Наблюдавайки какво удоволствие изпитва Al Jourgensen от това да „напуска", може би все пак един ден той ще се появи отново. Изневиделица и набързо, колкото да си кажем „чао" за пореден път. Завръщайте се по-скоро, мистър Jourgensen, става ли?
Shub-Niggurath
Други ревюта на MINISTRY